10 въпроса за 10 години | Говорим с арх. Дора Иванова от Фондация Проект Бузлуджа

Води Анастасия Пейчинска

Бузлуджа – паметникът, построен на географския център на страната. Считан за един от най-големите символи на социализма и за Партиен дом, след преврата през 1989 г. монументът оставa на произвола на метеорологичните условия и неханието на държавата спрямо културата. Е, с течение на времето дискурсът се променя. Появяват се хора, които виждат културната му ценност и които са готови да вложат от себе си за опазването на сградата. Един от тези души, основоположникът на фондацията арх. Дора Иванова, разкрива своята интерпретация.

Фондацията отбелязва 10‑годишен юбилей тази година. Каква е най-ценната промяна, която се е осъществила за този период?
През 2015 г., когато основах фондацията монументът беше една безнадеждна и изоставена сграда, която будеше срам. Нямаше никаква перспектива за опазване и развитие. Всъщност, от един такъв изоставен обект на върха на планината се превърна в културна ценност от национално значение. Вече, спрямо закона, сградата е културна ценност – това е голяма промяна. Освен това, фестивалът Open Buzludzha превръща мястото в сцена за съвременнно изкуство, достигащо до широка публика.

Чисто физически сградата претърпя промяна – мозайките са стабилизирани, покривът е почистен и има проект за реставрирането му през следващите три години, основните пространства също са почистени и са изградени безопасни пътеки. Това се превърна и в пример за добра практика в цяла Европа. Дейностите, които извършихме в последните десет години са изключително ценени и на тях се гледа като на най-добър пример за това как се развива един такъв обект на противоречиво културно наследство. С плана за опазване и управление, с дейностите на терен, с изготвянето на мултидисциплинарен наратив се развива една цялостна инициатива, която може да бъде и мултиплицирана за други обекти.

Най-голямата промяна е, че голяма част от хората искат бъдеще за това място. А най-голямата предстояща буквална промяна е ремонт на покрива и прозорците, който ще започне тази година, в партньорство и благодарение на Община Казанлък и Областна администрация Стара Загора.

Кои бяха най-големите пречки по пътя – бюрокрацията, общественото мнение, финансирането – и как ги преодоляхте?
Когато се захванах с този проект и основах фондацията не подозирах мащаба на предизвикателствата, които предстоят. Очевидно тази сграда е различна, на трудно място е и нямаше решение за нея тогава. Но всъщност всеки един аспект разгърна палитра от сложност. Всяка една дейност, която сме извършили на терен, е огромна логистична задача. Дори най-малката такава изисква много добро планиране – горе няма нито вода, нито цялостно електроснабдяване, времето е непредвидимо. До момента всички те са се случвали с много ограничено финансиране, с помощта на много доброволци и хора, които са съдействали по всякакви начини. Много хора и организации са дарили труда си. Фондацията събира и дарения, за да може да развива дейността си. Изпитвам много благодарност към всички тези хора, които ни помагат.

Паметникът е държавна собственост – управлява се от Областна администрация Стара Загора, и за да се случат нейното развитие, са нужни съгласувани и координирани дейности от няколко институции, което в периода на политически промени и смяна на ръководни позиции, се оказа изключително трудно. Благодарение на много съвместен труд от страна на институциите сега бъдещето на сградата е възможно.

Общественото мнение се променя чрез резултати, не чрез думи. Когато хората виждат ангажираността на други хора, на експерти и организации, на хилядите души, които посещават фестивала – това влияе на мнението. Затова продължаваме напред.

Какво означава за вас лично това 10-годишно пътуване? Усещате ли вече приемственост от страна на следващото поколение доброволци и съмишленици?

Означава катерене нагоре по стръмното и издръжливост. Много наситено с емоции и мъдрост е. Наситено е и със знания. Ако трябва да погледна себе си за последните десет години – това ме е развило много в различни посоки. Най-вече ме е срещнало с прекрасни хора. Със сигурност усещам приемственост. На фестивала винаги има хора, които са много млади – и в програмата, и като доброволци. Това е следващото поколение, което се вълнува от тази сграда по свой начин и продължава идеята.

Работите с международни организации като ICOMOS. Какви възможности отключват тези партньорства за бъдещето на проекта?
Работим с много международни организации. Актуалният проект, който развиваме, е за дигитална експозиция на сградата –  това е прототип на първата експозиция. В него работим с университета в Болоня, с този в Барселона, с Euroclio – асоциацията на учителите по история, с Атриум – културен маршрут на Съвета на Европа. Това са последните примери за такива международни колаборации, които са много полезни, защото поставят предизвикателствата и проблемите, които срещаме, в международна перспектива. По този начин всеки от партньорите учи от другите. Особено за такива немного разработени въпроси. Такива партньорства разширяват и възможностите за финансиране чрез различни консорциуми и проекти.

В момента Бузлуджа е един от проектите като пример за най-добри практики в наръчник за противоречиво наследство, разработвано от Немското министерство на жилищата, градското развитие и строителството. От монумента всъщност тръгна инициатива на Европейско ниво по програмата Градски дневен ред на ЕС за противоречивото наследство, в която и до ден днешен се развива една експертна общност. Така се разширява общността, която се интересува от такива обекти.

Много хора виждат Бузлуджа като символ на противоречива епоха. Как подхождате към поляризираните мнения за него – паметник ли е, провокация ли е, или и двете?  
Приемаме тези мнения. Истината няма само едно лице, историята не е само черна или само бяла. Има много и различни съдби, които са се случвали едновременно. Има много хора, за които сградата е символ на травматична история, която искат да забравят и това е така. Сградата е била символ на пропаганда и е създадена с такива цели, символизирала е един недемократичен строй. Същевременно за други пък това е било време, в което са били по един или друг начин щастливи. Всички тези истории са верни и са част от мястото. Именно чрез този многоперспективен разказ следващите поколения могат да получат един по-цялостен поглед върху миналото. Ако се опитаме да кажем, че има само една история, само една вярна позиция, то тогава това е същата пропаганда, която критикуваме. Затова и се опитваме да събираме различни разкази, затова е важно тези поляризирани мнения да бъдат чути.

Фестивалът отбелязва своята 5-а година – как се промени той от първото си издание до днес и какви са амбициите ви занапред?
Фестивалът израсна много за тези пет години, но това, което не се е променило, е огромната мотивация за развитие. Всяко следващо издание става все по-добро, все по-професионално. От едно любителско начало в момента имаме качествен културен продукт, който се оценява. Създаваме едно изключително събитие, което няма аналог. Представяме история и култура като въвличаме и публиката да бъде част от каузата. Фестивалът не е просто събитие, на което да отидеш, а инициатива, в която да се включиш. Амбициите занапред са да привличаме все повече творци на съвременното изкуство и да можем да пренесем голяма част от културната програма в сградата. И то не само в рамките на фестивала, но и целогодишно.

Мотото на Open Buzludzha 2025 е A Story to Share. Какво искате хората да отнесат със себе си от фестивала?
Искам хората да отнесат със себе си мотивация да развиват средата около себе си. Да се включват в каузи и доброволчески дейности, да се чувстват отговорни за света и хората. Да чувстват, че това е споделено и има хора като тях, които ги е грижа. Искам събитието да им донесе мотивацията да бъдат активни. Разбира се, искам и да научат нови неща, да срещнат прекрасни съмишленици и да се забавляват.

Дневната програма е много богата – лекции, турове, работилници. Какъв тип преживяване искате да създадете за посетителите и как ги ангажирате с каузата?
За всеки вкус, възраст, професия и перспектива има по нещо любопитно. Създадохме специална програма за мястото – десет Бузлуджа изживявания – създаване на собствени мозайки с техниката, използвана в монумента; изливане на бетонни отливки; строене на покрива на сградата от спагети. Ще има исторически и ландшафтен тур заедно с експерти от екипа ни, както и лекции за бъдещето, визията и състоянието на сградата. За пръв път ще чуем и част от неписаните истории, които събираме за сградата. Посетителите ще имат възможността и да споделят своите истории. Това са част от дневните активности (пълната програма на Open Buzludzha 2025 може да видим тук).

Каква е дългосрочната визия на фондацията за Бузлуджа? Място за туризъм, образование, култура – или нещо напълно ново и неочаквано?
Дългосрочната визия е Бузлуджа да се превърне в световна културна дестинация, която да има целогодишна програма от събития. Сградата да бъде интерпретирана и със съвременно изкуство, било то контекстуално или визуално, да има различен и нов прочит. За нас е много важна и образователната функция на сградата, нейната експозиция, представяща историята. Би било изключително любопитно и посетителите да могат да се качват до върха на 70-метровия пилон и оттам да се наслаждават на природата.

Ако Бузлуджа беше жив организъм – какво бихте искали тя да каже на следващите поколения?
Бих искала да ги вдъхнови за бъдещето и да ги пази от миналото. Да ги научи да посрещат бъдещето с радост, не със страх, и да приемат миналото с критична мисъл, а не с гняв. Сградата е само проводник на тези послания. Хубаво е да си даваме сметка къде точно стоим в линията на времето и как нищо не започва и свършва непременно с нас. Винаги има място за промяна. Колкото повече разбираме и приемаме миналото, толкова по-голяма перспектива имаме за бъдещето. За мен каузата, фестивалът, бъдещето на Бузлуджа, са баланс между човека сега и двете големи плоскости на времето.