За известния майстор на хайку и талантлив художник Йоса Бусон изкуството е обител на доброто, красотата и душевната хармония. Много специалисти по японска литература отбелязват брилянтната му поетична техника, а в учебниците често го наричат би но хайджин или "поетът на красотата", който в цялото си творчество се стреми да избяга от обикновеното и вулгарното.
Бусон е роден в селището Кема, недалеч от Киото, и истинската му фамилия е Танигучи. Едва в зряла възраст той я променя на Йоса, а през 1744 приема литературния псевдоним Бусон. Рано остава сирак и на двайсетгодишна възраст заминава за Едо (днешно Токио), за да изучава поетично изкуство при Хаяно Хаджин (1676–1742), последовател на Башьо. По неизвестни за нас причини Бусон повече не се завръща в родното си село, но му посвещава едни от най-хубавите си стихове, наречени по-късно стихове за изгубения дом.
След смъртта на Хаджин през 1742 Бусон в продължение на около десет години живее на различни места в Североизточен Хоншю, като периодично се връща и в Едо. През 1757 се установява за постоянно в Киото, жени се и променя фамилията си от Танигучи на Йоса. През 1766 заедно с Тан Тайги (1709–1771) и Куроянаги Шьоха (1727–1771) Бусон създава школа за хокку поезия под названието Санкашя, а през 1770 оглавява школата Яхантей, като по този начин наследява своя учител Хаджин.
Книгата е част от поредицата Световни поети на издателство Изток-Запад. Съставителството и преводът от японски са дело на Братислав Иванов, оформлението на корицата е на Марио Йорданов.
