101 отбивки: Втори път
За първи път им хрумва след едно пътуване до Родопите преди няколко години, когато Елина и Иван пълнят обектива си с дива красота и без да са прелетели границата на страната. Оттогава обувките и раниците им започват да трупат маршрути до малко познати места, които скоро се разтоварват в блога 101 отбивки, а после и в първата им книга със същото име. Днес обикалят доста по-рядко – от две години имат син ("най-голямата ни отбивка", шегува се Елина), но това не пречи на втория им фото-пътеводител тъкмо да влиза в книжарниците. Заедно с Иван, главен фотограф на пътешествията, сега отгръщаме на седем важни страници в него, за да чуем къде у нас е строил Гауди и до кой параклис се стига, като следваш Млечния път.
Шейтан ДереЕдно от най-сюрреалистичните места, които някога сме виждали, изглежда като пейзаж от друга планета. В дерето има дълбоки каньоновидни провлаци, където водата си прокарва път покрай скалите, а те самите са толкова назъбени и странни, никъде другаде не сме попадали на подобни. Казват, че са с вулканичен произход и вероятно е така. Абразивните кладенци също са много интересни – това са дупки, образувани от водовъртежа на водата: движейки се по течението, тя завлича песъчливи наслоения, които след завихряне започват да дълбаят камъка. Снимката е от последното ни голямо пътуване в Родопите, дори обмисляхме да бъде на корицата на втората ни книга. Направих я по свечеряване, защото закъсняхме и пристигнахме на мястото чак в края на деня. Нямаше много време да се правят подходящи композиции, но когато тръгнахме от пътя надолу, видяхме този каньон, подобен на фиорд. Загубихме поне час и нещо, докато дебнахме слънцето да се покаже от облаците.
Етрополски водопад и манастирТова вероятно е един от най-трудните ми кадри. Исках да хвана водопада замръзнал, което се случва изключително рядко при много студено време, температурата трябва да е минус 15-20 градуса. Тази година зимата беше прекалено топла, както и миналата, но в края на януари имаше процеп от няколко ледени дни, в които снимката можеше да се получи. Преди да тръгна за манастира, се обадих на попа, за да го питам дали е проходимо и той потвърди. Отидох на следващия ден много рано сутринта, исках да приключа преди да се появя на работа в 9. В манастира още нямаше никого, а снегът беше натрупал доста и колата ми закъса на един от завоите. Оставих я там и тръгнах към водопада, направих снимките, а когато се върнах, попът се беше появил и с още няколко човека ми помогнаха да изкарам колата от снега. Много трудно ми се получи кадърът, но не исках книгата да излиза без тези зрелищни висулки, те са силата на това място.
БелинташКачих се в Родопите при тази уникална скала с идеята да снимам есенен залез, но останах много разочарован. Слънцето се скри бързо и имах само няколко минути за снимки, а скалното плато е доста голямо и не дава възможност да сменяш различни гледни точки. Трябваше да избера една позиция, от която да направя няколко кадъра, ако слънцето пада по подходящ начин. Не се получи и вече си прибирах обективите и статива, когато се обърнах и видях, че купонът всъщност е зад гърба ми. На изток изгряваше пълната луна и имаше невероятно лилаво небе. Захвърлих всичко, извадих отново техниката и мислех единствено какво да хвана на преден план – реших да е Голямата щевна, скалният кладенец, защото исках да има нещо типично за Белинташ. Луната остана на заден план и така съвсем случайно се получи този кадър.
Пещера ВенецаСтрашно красива пещера, която във всеки момент бихме отишли да видим пак. Проблемът е, че никога не те пускат вътре сам, трябва да си част от група, което затруднява снимките. Когато хората се движат по платформите, те се размърдват и няма как да направиш хубав кадър. Беше си предизвикателство: трябваше да съм изключително бърз и да снимам, докато другите все още разглеждат съседната зала, така че да успея да ги догоня, преди да ми направят забележка. Щракнах десетина кадъра, от които 6-7 ставаха, но истинският блясък на пещерата се вижда само на живо. Няма условия да се улови и пресъздаде картината, която се разкрива вътре, затова и препоръчвам да се отиде на място.
Тракийска гробница в село ПчелариТази гробница е супер интересна, защото скалите, в които е издълбана, са направо в стил Гауди. Винаги сме се чудили колко модернистично изглеждат с овалните си форми, сякаш ги е правил човек. Гробницата е във вътрешността им и ако превъзмогнеш неприязънта си, че става въпрос за смъртно хранилище, влезеш вътре и се обърнеш в обратна посока, ще получиш страхотна гледка пред себе си – отдолу се вижда цялата долина на река Арда. Много обичам такива изненадващи перспективи. Този кадър също ни беше фаворит за корицата, но в крайна сметка решихме, че не искаме да отваряме книгата с гробница.
Параклис Св. КиприянЕто го най-фотогеничното място за снимки на нощно небе и Млечния път в близост до София. Обикновено проблемът за такива кадри е светлинният шум от града и околните селища, който пречи да заснемеш хубаво звездите. За щастие параклисът е изнесен малко над селото на сравнително тъмно място – заради което пък е и силно посещаван от нощни фотографи-пейзажисти. Страшно красиво е, още повече, че дървото до постройката е с толкова изчистен силует. На това място няма как да сгрешиш снимката, природата се е погрижила за всичко.
ДобърскоБяхме чели много за Добърско и неговата църква, в която има супер необичайни стенописи. Тук може да видиш единствения образ на Христос в космически кораб, което е доста странно. Когато най-сетне отидохме до църквата, видяхме на стената панорамна снимка на селото, на която се виждаше голямо езеро с отражения на склоновете на Рила във водата. Жената, която приемаше посетителите, ни ориентира, че мястото е на изхода на селото. Оказа се, че не е езеро, а нещо като микро-язовир и гледката беше прекрасна – с цялата панорама на Добърско и надвесените над него заснежени склонове на планината.
Представянето на Нови 101 отбивки е на 26 април от 18:30 в галерия Credo Bonum