Полезно ще ѝ е, щом мисли да става дизайнер на книги, списания и плакати. Затова учи Книгоиздаване, а тази страст към литературата може да се проследи назад до интересното ѝ детство в Брезнишки извор – село край сръбската граница, в което тогава живеели едва 12 души. Какво е да си "прекалено енергично" хлапе в такава среда, разбираме след няколко реда.
Моментът, в който Стефанѝ стана Паприкаш
Паприкаш, защото има люти чушки, а аз съм много люта дама. Това е и референция към анимиран персонаж, който влиза в сънищата на хората. Аз също често го правя.
Моментът, в който събираш материали за колаж
Вдъхновяват ме най-вече думи. Винаги има някакво изречение, около което е построена цялата конструкция на визуалния образ. Думите са ничии, но образите са наши.
Моментът, в който усети в теб да се пробужда артист
Когато конструкциите, които създавах, започнаха да ми говорят. Когато правиш нещо и не знаеш точно какво е, после го поглеждаш и си казваш: "А, ето това съм си мислел значи". Нуждата да създаваш, за да разбереш себе си.
Моментът, който те тласна към книгоиздаването
ПолитНЕкоректен въпрос, хаха. Хиперактивните деца без никакви връстници наоколо трябва да обуздават вниманието си някъде. При мен беше чрез литературата. Тласнах се към книгоиздаването, когато разбрах, че съчетава много аспекти от различни медиуми и ще ми позволява да жонглирам с различни обекти и все пак да ги съчетавам в един дизайн.
Моментът от живота на село, който ти липсва
Липсват ми звънците на измършавелите крави и чувството, че съм президент на света.
Моментът, който презарежда батериите ти
Моментът, в който мога да правя 3 неща едновременно и уговарям следващите 3 по телефона. Това ме изпълва с енергия и ме държи. В момента, в който седна на стол, се изморявам и не ми харесва.
Моментът, когато търсиш вдъхновение
Аз се опитвам да се отърва от него. Много е досадно – все ме буди, все ме дърпа за полата. Когато усетя сухота в устата, обикновено чета или се опитвам да създам история по снимки, които съм правила. Мисля, че е много разтоварващо и вдъхновяващо.
Моментът, който ти даде интересен урок
Имахме много стара шевна машина в родната ми къща. Разбира се, на мен ръцете са ми там ден и нощ. Една вечер нещо си обърках геомет-рията и си заших пръстите. В този момент майка ми влиза, но не е особено впечатлена. Каза ми да „изляза от ситуацията“. Болеше, но стана. Благодаря, мамо!
Моментът, в който модата ти стана любопитна
Оохоо, аз както се бърках между гресьорките на баща ми, така се намърдвах и между платовете на баба ми. Живях при нея няколко лета и много се занимавахме да шием (тя е шивачка), но зимата я нямаше и аз правех своята "колекция" от пликове за боклук. Тогава ми стана интересно как материята може да работи в различни ситуации и започна все повече да ми харесва. Абе, на 10 вече правех висша мода, свързана със социална тематика.
Моментът, когато изненадваш самата себе си
Когато бъркам и афтърефектът от грешката пристигне. Това е моментът, в който се изненадвам на какво съм способна, за да поправя грешките си. Обичам крайности!
Моментът, в който съжали, че фотоапаратът не е с теб
Последната среща с баща ми. Иначе снимам мизерията и глада, те винаги са ме привличали като обекти. Децата също са ми любими, защото са смешни и пълни с енергия и винаги контрастират, където и да се намират, точно като мен.
Стефани Стоева е на instagram.com/papprikash и onethirtiethofeverything.blogspot.com
