Моментът, в който разбра какво искаш да правиш с живота си
Още не съм достигнал до него. Правя онова, което ми се прави в момента и то ме води напред. След това ситуацията вече е различна и поемам по нов път.
Моментът, когато се вслуша в ценен съвет
Вслушвам се ежедневно. Сигурно първият, който съзнателно съм следвал, дойде от баща ми. "Не се вманиачавай!" Тогава не го разбирах, но инстинктивно го спазвах.
Моментът, който те зарежда с идеи
Пътят от спирката на автобуса до студиото ми в Канадския филмов борд. Вървя пеша около два километра, наоколо – най-грозният пейзаж, който можеш да си представиш, но точно това е моят свещен сутрешен момент, в който се случват идеите.
Моментът, когато музата ти си е взела почивка
Нямам такива! При мен проблемът е как да спра течението от идеи и желание за работа.
Моментът, когато сядаш и се залавяш с работата
Правя си кана със зелен чай. И започвам. Свещените часове са между 4 и 6 следобед и от 10 вечерта до полунощ. Сутрин мисля и работя много бавно.
Моментът, когато салонът е тъмен и твоят филм започва
По принцип избягвам да присъствам на прожекции на филмите си. Когато обаче съм в салона, сядам на първия ред, за да не виждам хората. Предпочитам да чувствам реакциите им. И изпитвам огромно уважение към всеки зрител на всяка прожекция.
Моментът на най-важното признание
Тази година на фестивал в Женева избрани филми се прожектираха в една психиатрична клиника. Бях там и Сляпата Вайша спечели вота на зрителите. Реакцията на тези отхвърлени от обществото, загубени в лабиринта хора, които анализираха филма, ме разтрепери и разплака. Оттогава не се разделям с плетената кукла, с която ме наградиха.
Моментът, който беше като от филм
Влюбването винаги е като филм – със съответните специални ефекти и музикален фон.
Моментът, в който Канада ти стана близка
Когато направих първата си картина там, от която изпитах щастие. Когато се роди дъщеря ми.
Моментът, когато на света няма по-хубаво място от Кюстендил
Когато тичам по хълма Хисарлъка и стигам до върха, откъдето се вижда целият град. Едва дишам и това прави гледката още по-красива.
Моментът, когато имаш нужда от пауза и рестарт
Като пропусна любимото си 5км тичане, поради увлеченост в работата. Това значи, че съм пренавил пружината. Зареждат ме гората, водата и въобще места, където няма хора.
Моментът, когато се усмихваш на неуспеха
Отнема ми между 5 и 10 минути да се изправя отново и да се усмихна. Като бях на 15, ми отнемаше от 5 до 10 дни. Това е "преимуществото" да се проваляш често и редовно да ядеш шамари от съдбата – спираш да се впечатляваш.
Теодор Ушев е на ushev.com, facebook.com/theodore.ushev и vimeo.com/ushev
