12 момента на Яел Тайг

Не изброяваме любимото си изкуство, а надничаме през рамото на Яел Тайг, която идва от Йерусалим в София преди 16 години, още следва Книга и печатна графика в Академията и отскоро излага работите си в @y.taig – инстаграм, който е толкова жив, че искаш физически да влезеш и да докосваш всичко. Точно сега това е възможно – с Яел арт рубриката на Програмата за първи път прелива от страниците на списанието и стига чак до входа на галерия: нишата Credo Box в Credo Bonum, отворена от месец за силни камерни изложби. Яел влиза вътре с Позиции – три визуално-тактилни арт книги в дълбоко оранжево, а ние сме тук да ви предадем автопортрета ѝ – един с думи, които отговарят на въпросите ни надолу, и няколко със синьо мастило от серията ѝ отпечатъци, вдъхновени от Ив Клайн.

Моментът, когато България стана дом

В пети клас казах на моята приятелка Лари да ми говори на български, за да се понауча, преди да отида в българско училище. Тя ме научи на израза "аре бе". И че не се казва "л", а "уъ". Оттогава съм местна.

Моментът, с който помниш детството в Израел

Как заплашвахме баба, че ако не слуша, ще я изпратим при маймуните в зоологическата градина.

Моментът, когато ти се струпват твърде много задачи

Първо хапвам нещо. После започвам с най-спешното.

Моментът, когато арт книгите ти влязоха под кожата

За пръв път миналата година направих арт книга по параграф от Момо на Михаел Енде за отворената покана на колектив ТИ-РЕ. Заинтригувах се да извадя книгата от обичайния формат и да я превърна в скулптурен обект, който носи дадено послание или следва даден наратив. Оттогава ми е много интересно да изследвам как мога да използвам арт книгата като средство за комуникация.

Нещо, което съм овладяла една идея повече, е монотипията. Харесва ми моментът на изненада. Но като цяло много обичам да смесвам техники и да използвам нестандартни материали като тел или пясък.

Баща ми, който цял живот ме учи да съм умна, а не права. И аз цял живот си работя по този въпрос.

Моментът, когато дефектът всъщност е ефект

Когато "седи".

Моментът, когато крайният срок ти диша във врата

Тогава си казвам: "Следващия път няма да оставям нещата за последния момент" и силно вярвам в това до следващия път.

Правих различни опити за автопортрети наскоро. Причината да изобразявам себе си е свободата да експериментирам. Не трябва да съм коректна спрямо чужд образ или чужд труд (както, когато правя илюстрации по даден текст).

Това е прекрасно упражнение. Но често, когато правя списъци със задачи, се вдъхновявам страшно много и ги правя нереалистични.

По принцип.

Точно това правя в Credo Box. Проектът ми разглежда темата за насилието в училище. Съставен е от три монохромни арт книги, които целят да провокират хората през допира. Те ще могат да прочетат три текста, а след това да разлистят книгите, които с текстурите си следват динамиката на текстовете. Потънали в един цвят, човек трябва да докосне тези обекти, за да вникне в проблема, защото той не лежи на повърхността.