То е своеобразно продължение на книгата 120 години българско изкуство (съюзи, дружества и групи 1892-2012) и заедно с това до голяма степен представлява отделен самостоятелен том, тъй като в случая не беше възможно да се приложи същият принцип на композиране по дружества и групи.

Структурирането на съдържанието се формира по отделните изкуства, определяни или от материала (керамика, текстил, стъкло, метал, дърво и т.н.), или от техните функционални характеристики (монументални, декоративни, приложни). Представени са и отделни синтетични творчески области – например участието на художника в театъра и киното.