Родена в Лайпциг в семейството на българин и германка, Анина живее там до 18-годишна, преди да дойде в България и да запише Графичен дизайн в НБУ. Докато е в Германия, се чувства повече като българка, а тук – обратното, и причината е в разликите между двете ѝ родини. „Това разкъсване е важна част от мен, влияе върху начина ми на мислене, това как виждам света, как общувам, но и върху изкуството ми“, казва сега, доста години по-късно. Междувременно е минала през няколко агенции за дизайн и реклама в Берлин, Оксфорд и Берн, преди да направи двоен завой: от графичния дизайн към илюстрацията и от работата в офис към дигиталното номадство. Оттогава е постигнала много. Илюстрирала е за Die Zeit, Vanity Fair и немското феминистко списание Emotion. Коя обаче е върховата точка в кариерата ѝ досега, разказва малко по-надолу.
Моментът, който прави детството в Лайпциг неповторимо
Звукът от косене на трева, чистият въздух, кварталната библиотека, където се запалих по четенето, червеното ми колело, с което карах до училище и къде ли не, и черешовите дървета в градината ни
Моментът, когато се премести в България
Първата година се чувствах много самотна, защото още нямах приятели и имах трудности с българския език. А отгоре на всичко животът и хората в България са тотално различни от това, с което бях свикнала. Така че определено беше голям културен шок!
Моментът, когато се запали по изкуството
Четенето на манга комикси ме запали по рисуването като малка. Докато другите деца играеха на геймбой, аз стоях в стаята си и рисувах с часове.
Моментът, когато разбра, че искаш да си визуален артист
Освен с езиците, немската литература и рисуването, бях лоша ученичка. Не можех да се съсредоточавам и постоянно рисувах в тетрадките си. Нямах други интереси общо взето, така че си беше ясно още от самото начало, че изкуството ще е моят път.
Моментът, когато стилът ти се оформи такъв, какъвто е днес
Това беше дълъг процес. Първо започнах с копирането на най-различни илюстратори и художници, които ми харесваха, а след време спрях да обмислям по какъв начин рисувам нещо. Тогава разбрах, че вече си имам собствен стил.
Моментът, когато постигна най‑големия си кариерен успех досега
Когато
UN Women Afghanistan ме потърсиха директно от Кабул за новата им кампания по повод годишнината от превземането на властта от талибаните през август 2021.
Моментът, който те подтикна да станеш дигитален номад
Когато работех в дизайн агенция в Берлин, трябваше да съм на бюрото си най-късно в 9 сутринта и да стоя поне до 8 вечерта, а често оставах и до полунощ. След една година си казах “Никога повече”. А тогава дигиталното номадство беше нещо много рядко срещано.
Моментът, в който имаш нужда от усамотение
Когато илюстрирам.
Моментът напоследък, когато разпускаш с…
… слушане на музика (в момента етиопски джаз, музика от 70-те, инди), подкасти (интервюта, true crime), гледане на филми (
The Worst Person in the World,
Mid90s,
Chungking Express) и четене на книги (всичко на Сали Руни,
Convenience Store Woman на Саяка Мурата и
The Secret History на Дона Тарт).
Моментът рано сутрин, когато…
… си приготвям кафе с червената ми
Bialetti кафеварка.
Моментът, в който откри най-новото си хоби
Редене на пъзели със супер красиви илюстрации от кориците на
The New Yorker, които продават в
Elephant Bookstore!
Най-незабравимият момент от твоята 2022 година
Целия ноември живях и работих при приятели в Малага, Южна Испания. Най-много обичам да пътувам, когато няма туристи.
Моментът, за който ще си отделяш повече време през 2023
По-малко дигитална и повече аналогова илюстрация. Като цяло по-малко време пред екрани.
Моментът след 5 години, когато се надяваш…