14 момента на Димитър Драгнев

И ние не знаехме всичко това, докато не влязохме в @posters_365 – инстаграм галерия, която всеки ден расте с по един нов плакат, посветен на малко или голямо, но винаги любопитно историческо събитие. Преди да пишем на лично "Хей, арт рубриката ни плаче за твоите постери", не знаехме и че зад профила стои Димитър от диджей дуото The Smugglers Collective, които вече няколко години зареждат дансингите с винтидж музика и атмосфера (а доскоро имаха и дайнър, в който ни зареждаха с американска храна). Кой е Митко извън всичко това обаче? "На 12 исках да стана баскетболист, на 16 – актьор", а в крайна сметка завършва Кино и фотография в Лион, откъдето се прибира преди десет години. Имаме още сто въпроса за времето преди и след това, така че го връщаме към цели 14 момента от живота му.

Нямам точно определени ритуали, но го правя главно вечер. Работното ми място е доста минималистично – една дълга маса и лаптоп, залепени до големи прозорци, през които между покривите виждам Витоша. Креативният ми процес е стандартен, инспирирам се от вече видени неща, било то плакат, картина, архитектура, филм, и съчетавам всичко това в постерите си.

Търся ги главно в интернет. Ден за ден, така и изборът ми рефлектира малко или много душевното ми състояние в този момент. Нямам точни критерии, важното е събитието да ме вълнува, независимо дали е първият цветен филм, или нечие коронясване. Тази част ми е от най-интересните, но е и най-времеемката. Понякога ми отнема цял ден, докато намеря нещо, което да ми хареса. И нямам любимо събитие от изобразените досега, всяко е оставило своя отпечатък в човешката история.

Моментът, в който избираш изкуство за вкъщи

Доста обичам стените ми да са пълни с възможно най-много картини. Мечтаната ми арт придобивка… е, те не са една или две, но напоследък много ми харесва Ървин Олаф и бих се радвал да имам негова работа.

Моментът, когато ретрото стана на мода в живота ти

Не бих го нарекъл така, то е по-скоро любов към една друга естетика. Винаги съм харесвал миналото, винаги ми е носело някаква неизживяна романтика. Има нещо много вълнуващо в представата ми за него, тъй като е придобита от снимки, филми, картини, текстове и, разбира се, музика. В един момент от живота ми музиката някак надделя и решихме (заедно с колегата ми Павел Атанасов от The Smugglers Collective), че ще правим партита със суинг и рокендрол.

Може би партито с Гетсби тематика, както и когато подгрявахме на Parov Stelar в Арена Армеец, но това са само два примера от всички яки неща, които ни се случиха като диджеи.

Моментът напоследък, в който в слушалките ти често звучат…

Incubus и Misfits.

Открих фотографията горе-долу късно – по‑точно, когато бях на 18. Оттогава ми е слабост, не знам дали ми е сила.

Напоследък предпочитам да се наслаждавам на моментите, отколкото да ги снимам. Да съм част от ставащото, а не документалистът на събитията.

Моментът, в който затваряш всички устройства и се отдаваш на почивка

Не го правя достатъчно често. Но се мъча да живея повече в реалността, отколкото в телефона.

Моментът преди да заспиш, когато често си мислиш…

Че пак си лягам много късно и утре ще ми е тегаво.

Моментът, в който решаваш да се поглезиш

Няколко дена някъде извън София с любимата ми.

Когато се роди синът ни. Беше като от филм на Кустурица… хахаха.

Уау… добре се справихме!

Бъдещето не ме плаши, то е неизбежно. Даже го намирам за доста интересно и вълнуващо.