Когато бях на четири – или може би на пет – черното ни пиано в хола ми се стори прекалено черно и реших да го облепя цялото в мои рисунки и комикси. Помня, че мама беше особено развълнувана, когато го видя.
Моментът, който ти се иска да ти се беше разминал
Една вечер изпращах приятелката си и тъкмо бяхме стигнали до тях, когато отнякъде изскочи двуметров господин, който ме блъсна в опита ми да се разминем. Аз веднага реагирах и изкрещях на изгората ми да бяга, но тя отвърна спокойно "Ти бягай". Тогава разбрах, че това всъщност е баща й, което беше придружено с думите му "Ще те убия бе, момче!". След известна гонитба, която продължи към 15 минути, успях да се измъкна замислен и с линейка (е, шегувам се за линейката).
Моментът, в който настръхваш
Днес сутринта сънувах, че докато съм в банята и се гледам в огледалото, някой отваря вратата и влизам самият аз, а погледите ни се срещат. Много неприятно, можеше възпитано да почукам, преди да вляза.
Моментът, когато сутрин нямаш търпение да станеш от леглото
Помня този момент, беше някъде през 1998-ма и трябваше да стана, за да ми купят първия компютър. Иначе имам търпение да не ставам от леглото. Всяка сутрин броя до 100 и си казвам "само още пет минутки" по няколко пъти.
Моментът, в който ти идват най-добрите идеи
Все още съм в очакване да дойде този момент с добрите идеи. И все пак е тревожно колко много хора не разбират, че за раждането на добри идеи са нужни добри условия. Например градинката пред Кристал – хаотична среда, в която различни хора се срещат. А непредвидимите сблъсъци раждат нови идеи.
Моментът, в който слагаш слушалките на главата си и ръката върху пулта
Все още нямам собствен пулт, но това не е важно, тъй като всеки пулт, до който се добера, вече е мой така или иначе.
Моментът, в който дърпаш кабела и се изключваш от всичко
Няма такъв момент, когато умра на гроба ми ще има рутер, пръскащ безплатен високосторостен интернет. Иначе преди обичах да се откъсвам, играейки Fallout. Правенето на музика също е изключване от всичко, но не и за съседите, ако я правя на колони.
Моментът, в който илюстрациите ти прегърнаха бутилката
През цялото време докато изучавах счетоводство съм употребявал водка, нямаше как иначе да избегна детската педагогическа стая.
Моментът, в който изкара първия си лев като артист
В началото татко не разбираше нещата ми. Един ден отидох при него. В лявата си ръка държах картина. В дясната – пистолет. Откупи картината веднага, но аз не свалих пистолета, докато не схвана забележката ми за големите празни стени в офиса му.
Моментът, в който започваш да крещиш (може и наум)
Спрях да крещя наум след като разбрах, че не е полезно за нервите. И така вече от няколко години си крещя на глас, но не знам това колко е полезно за присъстващите, веднъж дори извикаха полиция. Шегувам се, защо ми е да крещя, след като имам пистолет.
Моментът, в който видя голямата картина
Тогава осъзнах, че Големият кораб минава е песен за космически кораб.
Моментът, в който преставаш да бъдеш сериозен
Защо е нужно изобщо да сме сериозни, в крайна сметка живеем в България. В тази страна човек трябва много да се постарае, за да успее да се изложи.
Моментът, в който на света се появи Olex Oleole
Има много теории по тази тема, но не съм запознат с повечето.
Моментът, в който някой повярва в теб за пръв път
Камелия Маринова дойде при мен и ми каза, че нещата се получават. Ghost in the machine (fer1972 в tumblr) публикува всичко мое, което бях направил дотогава на блога си и като че ли това беше началото.
Olex Oleole е на oleole.tumblr.com и soundcloud.com/olex
