Някои критици твърдят, че си силно повлиян от стила на Тарантино. Има ли нещо вярно в това?
Критиците, особено по-малко съобразителните, много обичат да слагат етикети. Във филма ми Тялото (2003) откриха влияниeто на Куентин Тарантино. За Лейдис пък писаха, че имитирам Педро Алмодовар. Но аз съм си аз. Просто обичам добре разказаните истории и се стремя да пиша така, че зрителят да не скучае. А Тарантино и Алмодовар са също толкова важни за мен, колкото Уди Алън, Роман Полански, Франсис Форд Копола или Дейвид Финчър.

Тестостерон е открито мачовски филм, а Лейдис е женска история тип Сексът и градът. Как успяваш да покажеш толкова добре и мъжката, и женската гледна точка?
Не мисля за нещата по този начин. Както вече споменах, за мен най-важното е историята. Ако в нея героите са мъже, аз се опитвам да си представя техния начин на мислене. Ако пиша за жени, трябва да усетя тяхната чувствителност. А ако някога ми хрумне да пиша за роботи, ще се опитам да си представя техния вътрешен свят.

Фенки на филма описват Лейдис като “идеалното забавление за жени”, обаче само в Полша са го гледали над 2 и половина милиона зрители – трябва да е имало и мъже в публиката, тях какво ги е привлякло?
Лейдис разказва за взаимоотношенията между половете. Няма никакво съмнение, че това е най-важният въпрос, който вълнува хората от векове. Мъжете, дошли да гледат Лейдис, са водени от любопитството и желанието да опознаят един вълнуващ, все още ненапълно опознат свят.

В момента работиш по следващия си филм – Idealny facet dla mojej dziewczyny. Как вървят нещата, за какво се разказва?
Първо бих искал да подчертая, че този филм не е само мой. Режисьор, както и в случая с Лейдис, е моят приятел Томаш Конецки, а аз съм автор на сценария и продуцент. Сега сме по средата на снимачния период и за момента всичко върви много добре. Филмът е комедия с феминистки сюжет. Разказва за любовта между Луна – много красива инструкторка по израелското бойно изкуство крав-мага, която има лесбийска връзка с една от най-изявените полски феминистки, и Костек, който пише църковна музика и е племенник на влиятелен католически свещеник. Героите се разкъсват между два вида фундаментализъм – ултралиберален и ултракатолически, което поражда редица комични недоразумения.

Покрай снимките на филма имаше и негативни реакции от страна на полски католически свещеници – какъв точно е случаят?
Във филма има критики към влиятелното в Полша католическо радио Мария, което, смятам, не работи за благополучието на моята страна. Някои от високопоставените католически свещеници, свързани с тази медия, са на противоположното мнение и се стремят да унищожат всеки, който мисли другояче. Но ще повторя още веднъж, че това е само част от духовенството, най-крайното и с най-назадничаво мислене. А ние правим най-попуярните филми в Полша и влиянието ни в обществото е силно – може би това буди у някои хора известни притеснения.

Планираш и един исторически филм – Monte Casino, сподели подробности.
Вече много години полагам усилия да се направи филм за полските войници, които през 1944 превземат Монте Касино. Но в Полша все още не е дошъл моментът за създаването на знакови исторически продукции. В моята филмова версия действието се развива през 1944 в Италия и през 1946 в Полша. През 1946 двама полски войници, решили да останат след войната на Запад, пресичат зелената граница, за да освободят от комунистическия затвор своя командир, върнал се в Полша през 1945 и арестуван от съветската армия.

Звучи като грандиозен проект. Какво те подтикна да се заемеш с нещо такова?
Мисля, че имаме дълг към тези, които са пожертвали живота си, за да можем да живеем в свободна страна.

Все пак не са ли комедиите твоята сила?
Важна е темата. Някои истории е по-добре да бъдат разказани като комедия, други – като драма. Формата винаги е подчинена на съдържанието.

Смяташ ли, че хуморът в твоите истории е разбираем навсякъде по света?
Да. Хуморът в моите сценарии не е само полски. Показвали сме Тестостерон и Лейдис в цял свят и навсякъде хората се смеят. Завихрянията във взаимоотношенията между мъжете и жените почти навсякъде си приличат. В крайна сметка, в най-интимните си потребности и копнежи хората са еднакви.

Тестостерон е театрална пиеса, по която после правите филма. Трудно ли е преминаването от театър към кино?
Да, беше много трудно. Театърът и киното са две съвсем различни медии. Зрителите се отнасят по съвършено различен начин например към начина, по който тече времето. Тестостерон е много бърза театрална пиеса, но в киното – ако бъде пренесена без структурни промени – щеше да изглежда досадно дълга. За мен беше истинско мъчение да преработя тази история за киното. Много по-лесно е да преработваш чужди, а не собствени текстове.

Първо започваш да пишеш за театъра, и то почти случайно. В момента него ли предпочиташ или киното?
Обичам да разказвам истории, а дали това става в театъра или в киното е без значение. Последните години станах филмов продуцент, имам собствена продуцентска фирма, която бих искал да развивам и затова отделям повече време на киното. Но някой ден сигурно ще се върна към театъра.

Кое ти е по-забавно – да пишеш или да режисираш?
Много е трудно да се сравняват тези неща. При писането най-интересен е моментът на създаване на един свят от нищото, наистина божествен момент. Режисирането пък е прекрасно заради работата с актьорите – те материализират това, което е създадено от моето въображение.

Някога си се занимавал със спортна журналистика – все още ли се интересуваш от спорт?
Бях и съм маниакален фен на футбола. Когато бях по-млад непрекъснато играех футбол. Днес по-често играя тенис и се гмуркам. Гмуркането ми доставя огромно удоволствие.

Интервюто е осъществено със съдействието на Полския институт в София
Лейдис и Тестостерон са на фестивала Любовта е лудост, Варна, ФКЦ