Да започнем обратно на часовниковата стрелка: току-що Били Айлиш пусна No Time to Die, официалната песен на Бонд №25, който идва в кината през април. 18-годишната американка пее с типичната за нея драма и електроника, съчетани ловко с класическата мелодия на британския таен агент. Да посочат нея е смел, но и логичен избор – продуцентите винаги са канили любимците на своето време, за да направят специално парче за саундтрака. Да ги слушаш в реда, в който са пускани на екран, е като да пътуваш из списъците с топ изпълнители през тези години.

Четвъртата по приходи поредица (след филмите на Марвел, Междузвездни войни и Хари Потър), вдъхновена от книгите на Иън Флеминг, е печелила и Оскари за музика – последно със Сам Смит и Writing‘s on the Wall през 2015, преди това с Adele и Skyfall през 2012. Новият век започна с ботушите и мокрия потник на Madonna и Die Another Day, а миналият приключи с Garbage, които по-късно ще сложат The World in Not Enough в албума си с най-добри парчета. Да слушаш A View to a Kill на Duran Duran от 1985 значи да се пренесеш в епохата, когато и Грейс Джоунс влиза в поредицата, за да си сложи дребните слънчеви очила, след като с бутон отваря пода под краката на пътник в дирижабъл и го сваля експресно. Още по-назад Шърли Беси влага целия разтечен ноар и драмата на 70-те в двете си песни в началото и в края на десетилетието. В Goldfinger тя самата звучи наполовина съблазнена от 007, като описва силата на докосването му и предупреждава, че сърцето му е студено (уви, едва ли я е чула която и да е красавица, застанала на пътя на Бонд). Нанси Синатра през 1967 пее You Only Live Twice и гласът ѝ гали като кадифе – добре че са послушали съвета на баща ѝ да я ангажират за парчето вместо него, каквато е била идеята. Песента става знакова – по-късно ѝ правят кавъри всички от Björk до Coldplay.

По какво си приличат тези песни между жанровете и епохите? По усещането за мистерия, което намеква, че тук е скрита цяла история. Композиторът Джон Бари обяснява: "Обикновено продуцентите казваха "това не работи, има нещо, което му липсва". Ако енергията не беше там, ако мистериозното чувство го нямаше, значи нямаше да стане и за филма". Звучи донякъде неуловимо, но на него със сигурност му е било достатъчно конкретно – Бари прави саундтраците на 11 от филмите, като понякога идеите му хрумват в студиото, по време на почивка за чай, и после набързо ги надрасква точно преди да бъдат записани. Преди него Монти Норман композира за първия филм темата, която влиза с промени в куп следващи парчета. Пуснете си я за експеримент: не се ли покачва съвсем леко пулсът ви, не искате ли да тактувате с нея, въпреки или може би точно защото я знаете наизуст? Затова и песните към поредицата са собствена алея на славата, по която са ходили всички тези хора – защото успяват да те убедят моментално, че следва нещо страшно забавно (дори някои филми да обещават повече, отколкото в крайна сметка дават). Е, ще видим през април точно в какво ще се забърка 007 този път – засега звучи отлично.