Преди това ви подготвяме за спектакъла на неокласическите етно експериментатори с шепа от най-важните парчета на Брендън Пери, Лиса Джерард и техния бенд, извадени от близо 40-годишната им история.

Mesmerism

  
Във втория албум на групата – Spleen and Ideal, излязъл през 1984, пост пънк корените на музиката им все още прозират, но етно нотките и класическите влияния вече са отчетливи. В пълно съответствие с името си, Mesmerism хипнотизира с унасящ ритъм, чародейския глас на Джерард и специфичния звук на нейния янгчин – струнно-ударният инструмент, който ще се превърне в отличителна черта на Dead Can Dance. На ретроспективното си турне сега бандата свири още две парчета от този албум и това за нас също е магия.

Xavier

   
Within the Realm of a Dying Sun от 1987 е вероятно първият албум, в който самобитността на Пери и Джерард взима връх. Мрачен и съзерцателно-носталгичен, той е алхимична смес от европейската класика и осемдесетарската неоромантика, а Xavier изпъква като една от най-въздействащите композиции в него. Тук гласът на Лиса ни води единствено през встъплението, а фокусът е изцяло върху Брендън, който пее с преоткрита увереност и декламира старинни строфи на фона на клавесин, клавири и извисяващ се обой.

Yulunga (Spirit Dance)

  
Средата на 90-те е особен период за групата. Романтичната връзка между Пери и Джерард вече е минало и австралийската певица се завръща в родината си, така че двамата работят поотделно над шестия албум Into the Labyrinth. Въпреки това, музиката им продължава да звучи осмислено и дълбоко, със силни етно влияния от различни култури и текстови заемки от Иън Къртис (от Joy Division), Бертолд Брехт и ирландската поезия от 18 век. Откриващата Yulunga е много австралийска, очевидно композирана най-вече от Лиса Джерард и подчинена на нейния глас своеобразна интерпретация на аборигенските ритуали в почит на богинята-змия. С времето тя става една от най-разпознаваемите им песни, ще я чуем и тук.

Dance of the Bacchantes

  
Интересът на Dead Can Dance към българската народна музика е явен още от Within the Realm of a Dying Sun (чуйте например вокалите на Лиса в Summoning of the Muse), а впоследствие се задълбочава със Serpent’s Egg и Aion. Миналогодишният Dionysus обаче е най-балканският и български албум на дуото – концептуално и музикално. В композиции като The Mountain и Dance of the Bacchantes отекват гайди и ритуални женски хорове, които вероятно ще чуем и в Античния театър – преди месеци Пери каза, че турнето няма да включва нищо от Dionysus, но сега дочуваме, че е променил решението си.

Dead Can Dance са в Пловдив, Античен театър, 30 юни, 19:30, 90лв от ticketportal.bg