През 2006 обаче се прехвърля на блус с Biscuits for Breakfast и междувременно разбира, че може да прави каквото си иска. Сега го ценим с 10 диска, които някак работят заедно, въпреки различията си и въобще не сме му ядосани как се променя. Е, това направи избора на долните 4 труден, но Фин идва сам с китарата си в Tерминал 1 през май и билетите вече са наполовина, така че трябваше да дадем още причини да го обичате и на живо.
DAY 22
 
Обожаваме фънки баса и хрупкавата китара, с която песента неочаквано се разпада, достойна за съвременен вариант на някой филм ноар. Първоначално идеята на парчето е съвсем различна, но продуцентът Flood (работил с U2) скача на борда и целият албум Resurgam (от 2017) започва да бръмчи с експериментален размах. По време на записите на Day 22 Фин излиза за малко, а когато се връща, барабанистът Тим Тортън му казва "пич, трябва да чуеш какво направихме с края".
WE WATCH THE STARS
 
За последния албум Innocent Bloom, излязъл миналия октомври, Фин си казва, че едва ли Pink Floyd са писали Dark Side of the Moon с два месеца висене в студиото, докато гледат как часовникът тиктака с мирис на пари. Затова оборудва стая за записи в дома си в Берлин и така от комфортната му зона излиза песен като We Watch the Stars, която е всичко друго, но не и приятел с радиото. 8 минути се върти на бавен огън с виола, пиано, цигулка и марокански чинели в инструментала, записан изцяло на живо.

PILGRIM
 
Песента често звучи по фестивали и в сериали, а хармонията е трезвен двигател, който ни пропуска надълбоко без опасност от инциденти. Част е от Hard Believer от 2014, когато Fink се отваря с лични текстове за обратите в живота. "Преди електронната музика например беше много различна. Не беше лична, не можеше да сложиш лицето си на обложката или да излезеш със собственото си име. След време обаче разбрах, че най-важното оборудване, което имаш в студиото си, всъщност си самият ти."

MOVE ON ME
 
С четвъртия албум Sort of Revolution от 2009 музикантът циментира образа си на хамелеон, като капсулира в него фолк, блус, електроника и аренби. Джон Леджънд е зад пианото на Move on Me, а малко по-различна версия на песента слушаме и в саундтрака на филма 12 години в робство. Тук Fink вече е проучил изкуството да пише песни, без да издига точни рамки около името си.

Концертът на Fink е в Tерминал 1 на 13 май от 22:00 за 30лв от eventim.bg, 35лв на входа