BEN KHAN
”Тайната на моето вдъхновение винаги е била в това, че си остава тайна”, е казал някога Салвадор Дали. Мистериозното често е далеч по-удобно от точните знания, съгласни сме. Затова ще оставим 22-годишния любител на дълбокомислени текстове, аренби, нео соул, китари и Кърт Кобейн да тъне в загадъчност. Ще ви кажем само, че първото му EP – 1992, има повече от два милиона слушания в Soundcloud, а ако сте добри в математиката ще изчислите сами, че за него годината 1992 има особена тежест.

THE ACID
Чиста проба електронна поезия, която отваря дверите на възприятието с истински замах и се подрежда чинно в редиците на SOHN, Джеймс Блейк и Darkside. Ако ви интригува, хипнотичният глас е на Ry X, който бива в компанията на Стив Налипа и Адам Фрийланд. Първият работи по последните албуми на Drake и The Weekend, а вторият не крие увлечението си по брейкбийт. Останалото е нежни бийтове, дискретни импровизации и текстописане – висш пилотаж.

GOMINA
Макар името им да носи полъх на старовремска суетност, четиримата, влюбени в простичкия бароков поп приятели, са най-обикновени френски момчета от Кан със засилени познания по синтезатори, пост рок, шейсетарско звучене, меланхолия и китари. Първият им албум се нарича Into The Sunny Gray, а какво значи gomina и защо напомня на лъскави перчеми, безгрижност и кожени якета, ще ви оставим да откриете сами.

ROPOPOROSE
Въпреки че сравнението едва ли е особено уместно, все пак ще си го позволим – братчето и сестричето от Ropoporose са същински Пипи-дългото-чорапчета. Невръстни са досущ като нея, нечовешки силни в китарите, клавишните инструменти, вокалите и композирането и винаги правещи каквото си пожелаят – меланхоличен поп или ритмични мелодии, шумен рок, та дори и нойз.
Вече имат един албум зад гърбовете си – Elephant Love, както и купища прогнози за бляскаво бъдеще.

SOUTHERN
С риск нещата да станат твърде семейни – още една двойка роднини, този път посветили усилията си на блусарски фолк или по-скоро – фолклорен блус, комуто както е угодно. Чували сме да казват за тях, че са изключително възпитани, когато е необходимо и че псуват страстно, когато са развълнувани. Изобщо не приличат на The White Stripes, ако това е което ви е хрумнало, но биват оприличавани на Oasis и The Black Keys. Някой дори гръмко ги бе нарекъл ”най-обещаващата банда в Ирландия засега”. Ами, да видим!