5 въпроса с Ивайло Стоименов за изложбата му Концентрация

На 6 февруари от 18:30 в SOHO ще се разтвори една тъмна камера на съзнанието – среща с Ивайло Стоименов и 65 негови аналогови фотографии. Тези образи, извлечени от четири самостоятелни проекта, не са просто свидетелства, а кристализации на време, на поглед, на безпокойство. В акта на съвместното им представяне – едновременно като цялост и като фрагменти – пространството на SOHO става неутрална територия, където фотографията не е нито документ, нито илюзия, а напрежение между реалност и нейното несъществуване.
5 въпроса на ПРОГРАМАТА и 5 отговора на Ивайло Стоименов…
Какво място заема случайността в твоя творчески процес? Можем ли да я разгледаме, като страничен ефект на аналоговата фотография и нейните процеси?
Зависи от проекта, например при Медитация случайността е сведена до минимум, а при портретите играе важна роля. Харесвам контролираната случайност.

Какво търсиш, когато композираш кадрите си? Фотографията е акт на избор – но дали този избор е подчиняване на ред, или е опит да се улови непостижимото?
Със сигурност има много ред, понякога дори прекалено, но произволното винаги намира начин да се намести точно където му е мястото и да раздвижи нещата.
Изложбата в SOHO събира четири твои проекта под козирката на идеята за концентрация. Как премина процесът около курирането на централните и периферните изображения, каква е структурата на вътрешния наратив на изложбата?
Заглавието се появи почти моментално, докато обсъждахме потенциала за изложба с Люба и Жоро в SOHO. Общото между всяка от сериите е, че са много активни и предизвикват концентрация у зрителя по един или друг начин – чрез цвят, композиция, контраст или всички взети заедно.
Как се изгражда нов символ в контекста на съвременната фотография? Дали зрителят го разпознава чрез натрупването на визуални референции, или е достатъчно една снимка да настоява върху себе си, за да стане знак?
За съвременната фотография нямам идея, не следя кой какво прави. Фокусирам се върху това, което аз мога да покажа. Иначе натрупването със сигурност помага, но ако едно изображение е добро, то винаги ще изплува напред.
Фотографията традиционно съществува между реалността и нейната репрезентация. Но когато изображението преминава в абстракция, дали то не се откъсва от реалното и не става по-близко до идеята?
Разбира се, както в случая фотографските методи са само способ да се въплъти идеята, така че при мен реалността остава доста нерепрезентирана.
