Майкъл Ланг, Арти Корнфелд, Джоел Розенман и Джон Робъртс не са точно никои. Първият организира наистина успешен фестивал в Маями година по-рано, Корнфелд е вицепрезидент в Capitol Records, а Розенман и Робъртс са бизнесмени, намерили в събитието за мир и любов чудесна възможност за инвестиция. Идеята им е позаспалият Уудсток да стане Мека за музиканти и артисти с новопостроено звукозаписно студио, но не всичко е толкова лесно. От град Уoлкил, първоначално избраната локация, слагат черен печат върху сделката, толкова уплашени от мащаба на фестивала, че прокарват закон, който забранява големи събития по поляни. Това всъщност се оказва рекламата, която е нужна и когато Макс Ясгър отстъпва част от зелените куполи на фермата си за феста, хиляди хипита се качват на фолксвагените си и се насочват към Бялото езеро в градчето Бетел.
Когато питат организаторите колко публика предвиждат, те оптимистично сочат към числото 50 000. Времето не им достига да направят будки за билети, охрана, храна и адекватен санитарен възел, а потокът от хипита приижда два дни по-рано и надхвърля в пъти техните очаквания. Задръстванията по магистралата стават тема на централната емисия новини, така че всички зарязват колите си, взимат най-нужното и продължават пеша. Тогава огражденията са ритуално съборени и фестивалът е обявен за безплатен.
Хеликоптерите са основното превозно средство за повечето музиканти, защото не могат да минат през всичките половин милион тела около сцената. Canned Heart са от първите, които обявяват A Change Is Gonna Come, Джоан Байз се качва бременна, докато мъжът ѝ е в затвора, а после всички стават на крака за дългите къдрави коси на The Who. Джо Кокър призовава публиката да чуе внимателно With A Little Help From My Friends, а това е вторият гиг за бъдещите кънтрирок богове Crosby, Stills, Nash & Young. Между Country Joe Mcdonald и Work Me, Lord на Джанис Джоплин пък никому известният Сантана отприщва началото на кариерата си с рифове, станали легенда. Красивата поляна обаче вече е кочина заради лошото време, няма какво да се яде и всички си делят каквото имат, докато полиция, армия и местни им се притичват на помощ. Калта се е превърнала в пързалка, когато на 18 август в 8 сутринта Джими Хендрикс свири пред 30 000 човека.
Фестивалът се оказва финансова катастрофа, но разорените организатори стават герои. С два смъртни случая (прегазване с трактор и свръхдоза), две раждания и химна Woodstock на Джони Мичъл, събитието се помни с идеализма как 500 000 души успяват да живеят в разбирателство. Това се празнува на всяко десетилетие по същото време през август с поне няколко имена от оригиналния лайнъп, а за 25-ата годишнина организацията е така добра, че фестивалът събира толкова публика, колкото през 1969. Със 100 000 по-малко са феновете през 1999, когато мирът и любовта са забравени и контрола поема насилието, през 2009 събитието е под формата на турне, а тези дни се разбра, че през 2019 готвеният голям юбилей в крайна сметка няма да се състои. Което не ни пречи да го отбележим – честити 50 години Уудсток на всички, които ще помнят.
