Индивидуални и колективни трансформации, памет и преходност, джендър и миграция, лични и колективни митове – такива теми живеят в работите на Асен Янев. Той е мултидисциплинарен артист, родом от София, с образование от университета в Констанц, Германия, и настоящ адрес в Базел, Швейцария. Покрай изкуството е попътувал още много – между 2016 и 2019 е „присвоявал“ с инсталациите си публични пространства в Берлин, Венеция, Рим, Мадрид, Барселона и Севиля. Асен борави с фотография, колаж и живопис, а от вглеждането му в себе си, света и другите се раждат серии от многопластови изображения – едновременно красиви, сложни и леко мрачни, точно като човека. Поговорихме с Асен, за да ни разкрие още малко от вътрешния си свят – онзи, който можем да видим в галериите, но и онзи, който не можем.
Моментът, в който изкуството за пръв път те привлече
Първият ми досег с него наподобява спускането на Алиса в Страната на чудесата в заешката дупка, където думите и образите придобиват неочакван и понякога изненадващ смисъл. За мен заешката дупка беше ателието на чичо Мичо, кукловод и майстор на кукли. Той – съсед на баба ми, при която прекарах първите години от детството си, стана моят първи ментор, а ателието му се превърна в мой втори дом. Днес, като погледна назад, тези образи от миналото, изпълнени със звуци и аромати, продължават да се връщат и да търсят място в работите ми.
Моментът, в който стилът ти стана такъв, какъвто е сега
Смятам, че артистичната креативност идва от съчетаването на неща, които по природа не са непременно свързани. Това е предизвикателство за въображението; въображението, което притежава електрически заряд, благодарение на който се създава нещо ново. Във време, когато изображенията се произвеждат и консумират с все по-голяма бързина, с моя визуален език се опитвам да забавя пулса и скоростта на гледане.
Моментът, в който откри темите, които те вълнуват
Ние, хората, винаги сме разказвали и продължаваме да разказваме своите митове и легенди. И макар че историята обикновено се пише от победителите, в рамките на един световен ред на колективното съзнание мен ме интересува отделният човек и неговата индивидуална история, която, ако се вгледаме по-внимателно, става разпознаваема като историята на много други хора. Ето защо в моите работи насочвам вниманието си към човека, който отразява света, както и към света, който се отразява в човека.
Моментът, в който реши да се установиш в Базел
Всеки има различни представи за себе си, които са свързани по начин, който не може да бъде разграничен. Идеята, че можеш да си някой друг, се реализира най-лесно, като се преместиш на друго място, където се чувстваш съвсем различно, така че всичко се променя – начинът, по който говориш, ходиш, спиш, мислиш, просто всичко. За мен всяко преместване на ново място представлява форма на размисъл върху същността на човешкото съществувание.
Моментът, който презарежда батериите ти
Свободата да се изгубя. Както често правех като дете.
Моментът, в който пребори свой лош навик
Осъзнаването, че не бива да потискаме или затлачваме нищо. По-скоро трябва да се изложим на това. Защото всяко нещо неминуемо се връща под друга форма.