По рисуването иначе Галин залита още от хлапе, когато драска графити навън, докато в училище го учат на Photoshop и CorelDraw. Когато не го приемат Инженерен дизайн в Техническия университет, не страда дълго – така животът го повежда към НБУ и НХА, където среща и важни учители, и следващата си голяма страст: буквите. С тях сега през клавиатурата Галин ни разказва още за себе си, докато през четката му те излизат към нас и като изкуство, достойно за стена (или направо за фасада).
Моментът от детството в Добрич, който ти е адски мил
По-скоро е от тийнейджърството, когато се събирахме в парка вечер по 30-40 човека, всеки с различни интереси – хек, скейт, блейдъри, графити, разнообразни музикални вкусове. Тепърва всеки търсеше да изрази себе си по алтернативен начин и обменяхме информация – тогава интернет тъкмо навлизаше и бяхме някакъв вид общество.
Моментът, когато започна да правиш графити
Около 7 клас един съученик звънна по домашния, че си е купил спрей и дали искам да рисуваме на някой блок в квартала. Нямах идея позволено ли е, но звучеше вълнуващо. После графитите започнаха да се появяват из града, имаше няколко крюта и артисти, които ни вдъхновяваха. Аз бях от FBK и може би има още останали наши тагове и бомби. Бяха безгрижни времена с доста наситени преживявания, тетрадките в училище бяха пълни със скици, които опитвахме да повторим на стена. Сега имам някакво желание да се върна, но може би с по-калиграфски подход – има такава тенденция, наречена calligraffiti.
Моментът, когато забеляза изкуството в буквите
Веднага щом осъзнах колко много послание носи буквата само с формата си. Например думата свобода – ако е изписана с гротесков шрифт в extra bold condensed начертание, въздейства по различен начин, в сравнение с изписаната на ръка, с четка, на един дъх.
Моментът, когато си в непознат град
Най-малките детайли ми правят впечатление. Обичам да се губя и да намирам духа на мястото. Има и градове като Лондон, където съм бил сигурно 7 пъти, но преди седмица там видях и почувствах пак нещо различно. Сега пиша, докато гледам нашето си море от един бар в Синеморец и си мисля как от всяко място можем да си вземем много.
Моментите, които изкушават обектива ти
Формите и светлинните ситуации, които създава природата. А когато апаратът не е в мен, гледам да се наслаждавам на момента и да го използвам като вид пречистване.
Моментът, когато крайният срок диша във врата ти
Тогава съм най-креативен, затова често оставям нещата да се решат в последния момент. Може би това е даже вид адреналин, който ме прави по-жив.
Галин Ганчев е на instagram.com/gganchev и dribbble.com/gganchev
