6 момента на Христо Пацов

Литературата, фотографията и дигиталните изкуства не само го увличат, но и оставят отпечатъка си в биографията му. През 2001, под псевдонима Ицко Пицко, той вади единствената си за момента книга Едни неща. Не само текстът, но и илюстрациите в нея са авторски, а покрай представянето ѝ Христо подрежда и първата си изложба с черно-бели фотографии. Десет години по-късно създава изд. Потайниче, което ръководи до днес, а през 2017 започва и аферата му с огледално симетричното изкуство – фотографии на различни повърхности, клони, листа, петна на пътя и какво ли още не, от които с много въображение и малко дигитална намеса Христо извлича нови образи, отворени за тълкуване от зрителя. „Чувствам се като изследовател, който открива и показва скрити същества в иначе обикновените снимки“, споделя той и ни пуска зад кулисите на живота си като издател и артист.

Моментът, когато записа да следваш Икономика

Когато започнах да уча в УНСС, нямах конкретна идея какво ще правя с това образование. Времената бяха много объркани и несигурни – 90-те години. Тогава почти никой не работеше по специалността си. А аз започнах работа в редакциите на някои списания и смятах, че там е моят път.

Моментът, когато литературата прерасна от интерес в професия

Не литературата беше водеща за създаването на Потайниче, а стремежът да превръщам качествените текстове в хубави книги. Върху качествата на текста не може много да се влияе – той или е добър, или не. Но може да се направи много за всичко останало, което го превръща в книга – корекции, оформление, корица… Въобще всичко, което включва в себе си издателският процес.

Моментът, който даде началото на огледалната ти фотография

Още при първите компютри, които позволяваха обработка на изображения, проявявах интерес към възможностите за дигитално изкуство. Много по-късно попаднах на апликация за смартфон, с която лесно и бързо се създаваше такава огледална симетрия. Това ми позволи да се впусна в търсене на огледално симетрични образи, което е любимо мое преживяване.

Моментът, когато разглеждаш старите си фотографии

Не ги гледам много често. Те са отминал етап, сега търсенията ми са други. Но когато го правя, виждам как съм еволюирал, усещам и разбирам чувствата, които са ме движили при създаването им. Те продължават да са в мен, но са надграждани през годините, за да стигнат до това, което са сега.

Моментът, когато обичаш да си сам със себе си

Сам със себе си съм през огромна част от времето. Чувствам се добре така. И ценя другото време, през което съм в нечия компания.

Моментът, когато откри кумирите си в изкуството

Нямам кумири вече. Обичам да откривам нови и нови творци и техните творби. Разбирам и уважавам всепризнатите артисти, които са направили революции в своите изкуства, но винаги бих предпочел да видя нещо ново, което да ме изненада и впечатли.

Христо Пацов е на  hristopat