Израснала е в китния шуменски квартал Дивдядово, в миналото е пътувала доста на стоп заради удобството и новите запознанства, а сред хобитата ѝ са йогата, тичането и планинските разходки. Докато учи, все украсява записките си с малки рисунки, но превръща изкуството в своя професия доста по-късно – първо завършва Банково дело, после Маркетинг, докато не осъзнава, че работата в офис не е за нея. Един ден като на шега се размечтава да стане татуист и намира софийско студио, в което да чиракува. Останалото е история, както казват – история, пълна с чудатите създания на София, които вече се разхождат по доста хорски глезени и лакти. В плановете ѝ за бъдещето има и идеи за колаборации с други артисти, но засега се концентрираме над соловите ѝ изпълнения.
Моментът, в който мастилото влезе под кожата ти
Мастилото явно винаги е било свързано с мен, защото всички татуировки по тялото ми са част от мен и с тях се чувствам още повече себе си. Първия татус си направих в домашни условия. Момчето, което ме татуираше, буквално лежеше на земята, а аз бях седнала в удобно кресло и пиехме уиски или мастика, не помня точно. Татусът има дълбок смисъл за мен – в памет е на една от моите баби.
Моментът, в който за пръв път татуира някого
Първо татуирах моя приятелка, а татусът беше на ръка с игла – хендпоук. Направих ѝ едно символче като цвете, стана готино, но малко кривичко. Тя ме насърчаваше и беше много мила. Доста се вълнувах. А първият татус с машинка беше на братовчедка ми, с която от деца си правим разни такива неща като дупчене на уши, рисуване по дрехи, сега вече и татуиране.
Моментът, в който повярва в собственото си изкуство
Сравнително наскоро. Когато просто седнах пред белия лист и излях тези чудати същества, които живеят в съзнанието ми. Те не са скицирани, всички неща са фрийхенд на момента, което е още по-яко, защото всеки път когато седна да рисувам, се запознавам с тях.
Моментът, в който намери стила си
Стилът ми се появи спонтанно. Доста време се лутах и мислих какво хората харесват. Оказа се, че когато съм себе си и рисувам каквото ми идва отвътре, това е моят стил. Толкова простичко, а всъщност безкрайно трудно за намиране. Много съм щастлива за това и се радвам, че има хора, които харесват моите творения.
Моментът, който презарежда батериите ти
Обичам да се зареждам от природата. Всеки уикенд се стараем да сме извън града на зеленичко и на горичка. Това е и част от вдъхновението ми – обожавам природата, тя е неповторима и енергията ѝ е велика.
Трудният момент, за който си благодарна
Когато ми съобщиха, че имам сериозни здравословни проблеми, и то точно когато ме бяха приели за чирак в едно студио. Това ме откъсна от стартирането ми за около година. Благодарна съм за всичко в живота, защото знам, че тези изпитания идват, за да ни научат на нещо. Не се отказах, а се мобилизирах и продължих напред, защото смятам, че всеки трябва да преследва мечтите си.