текст Виолета Иванова
„Обичам я в най-различни форми: тежка, грууви, DIY“, казва Ана за музиката – нейната движеща сила и основна страст. За да я превърне в нещо повече, тя завършва Връзки с обществеността и организация на събития с идеята да сглобява музикални преживявания. Междувременно обаче в нея се поражда все по-силен интерес към визуалните изкуства – докосва се до керамиката, записва магистратура по Артмениджмънт, покрай работата си в магазин за борд спортове се пали по рисуването върху скейт дъски, а докато е в майчинство, открива и линогравюрата. Предаването за чудатости Oddities пък я запознава с мистицизма и научната илюстрация, които отчасти вдъхновяват стила ѝ. Защо подписва работите си с псевдонима Mano de Ana (в превод – Ръката на Ана) и как ръката става основен герой в изкуството ѝ, четете надолу.
Моментът, който те тласна към визуалните изкуства
Когато случайно се озовах в ателието по керамика при Моника Попова по време на следването ми в университета. Работата с ръце ми донесе много спокойствие и концентрация.
Моментът, в който се вдъхнови от нещо нетипично
Като дете майка ми ми показа парче балатум, на който са правили линогравюри в училище. Години по-късно, говорейки пак за това, дойде повод да опитам и аз. Винаги ще ѝ бъда благодарна – също и за това че ми даваше да пробвам всичко, което съм искала да правя през детските и юношеските ми години.
Моментът, в който изкуството ти започна да се купува
В началото, когато имах съмнения в работата си, мъжът ми ми казваше: „Представяш ли си, че в момента твоя работа е закачена на нечия стена или някой носи твоя значка?“. До ден днешен ми е трудно да асимилирам този факт, а това е толкова страхотно! Като някой ми каже, че е отишъл на дадено събитие заради мен, това ме разчувства всеки път.
Моментът, в който ръката стана важен символ за теб
Не знам как точно стана толкова „моя“. Ръцете бяха първото нещо, което направих в курса по керамика. Идеята е, че ръката е това, което може да сътворява и руши. Че всичко мое е излязло от моята ръка. А псевдонимът Mano de Ana е на испански до голяма степен заради баба ми, която беше преводач от този език.
Моментът, когато получи особено ценен съвет
Всеки разговор за наука, изкуство, за съмненията ми с близките е ценен съвет. А чисто професионално още преди да започна да се занимавам по-сериозно, много се вдъхновявах от работата на Soy Panday върху дъските на
Magenta. Тъй като рисуването върху стари дъски ми е от любимите занимания, реших да му пиша. Той ме посъветва да намеря себе си в стила си, за да може да стане разпознаваем. Мисля, че все повече вървя в тази посока.
Моментът, с който се награждаваш след тежък ден или период
Времето със сина ми, разходките из града, слушането на музика и четенето.
Моментът от деня, който би разтеглила
Ранна утрин. Опалов час. Писукането на бързолетите в летните софийски вечери.
Ана Аврамова е на mano.d.ana
На 1-3 юли участва в A to JazZ, на 10 юли води уъркшоп по линогравюра в Sito Studio, а на 16-17 юли е на Mish Mash Fest