След като всички картини от първата му изложба в [a] cube си отиват опаковани под ръка с публиката, сега реди там втора, а от галерията я наричат "пътуване в тревожен сюрреалистичен свят". Преди да ви хвърлим в дълбокото с него, заредете някой даркуейв/минимъл синт плейлист, за да усетите точното състояние, в което се раждат тези тъмни-тъмни образи.

Моментът, в който моливът става естествено продължение на ръката ти
Чувствам се истински жив, когато рисувам. Забравям всичко останало, сякаш съществуваме само аз и моливът. В тези моменти наистина е като част от мен.

Моментът, когато рисуването е терапия

Винаги. Влагам изцяло гнева и чувството на безнадеждност в работите си. Така сякаш излизат от мен и влизат в картината, което си е терапия, нали?

Моментът, когато на паяците им порастват бебешки глави
Светло и тъмно, красиво и грозно – те са едно, защото без противоречия светът не би съществувал такъв, какъвто е. Затова и аз комбинирам несъответстващи си образи, така ми се струват по-истински. Не мога да обясня как ми хрумват, не ги измислям предварително. Идеите просто се появяват изведнъж в съзнанието ми и започвам да рисувам.

Моментът, когато от листа те гледат познати лица
Наскоро започнах с портретите на реални хора. Дотук съм нарисувал майка си и доста от приятелите си, а баба си изобразих като спяща фигура на дъното на морето. Не обичам нещата да са буквални – така, както изглеждат на снимка. Предпочитам да преувеличавам някои черти – най-вече очите, защото съдържат цяла отделна вселена в себе си и точно те ме провокират да нарисувам даден човек. От излъчването на лицето понякога се вдъхновявам и да сложа животинско тяло вместо човешко.

Моментът, когато поглеждаш готовата работа и си мислиш…

Проблемът е, че никога не ми изглеждат напълно завършени. Тъкмо преценявам, че рисунката е готова и решавам, че й липсва нещо, за да е точно каквато я искам. Вече обаче имам начин да се справям с това: дори да не съм доволен от резултата, спирам. Като я погледна пак след известно време, е с други очи и я приемам за завършена.

В момента, в който направиш 18, веднага ще…

Ще се отдам изцяло на рисуването, но ще търся и други начини за изява извън изложбите. Бих опитал с илюстрации за книги или с участие в създаването на анимационни филми.

Моментът, когато показваш изкуството си на важен човек
Преди първата си изложба показах някои от картините на един известен наш художник – Николай Майсторов. Реакцията му много ме изненада – наистина ги хареса. Нищо не ме пита, само каза да не спирам да рисувам още и още.

Антон-Константин Анастасов е на facebook.com/AntonConstantinAnastassov и anton-constantin.deviantart.com/gallery


Изложбата му Everythingisfine е в галерия [a] cube (Любен Каравелов 9) до 18 октомври