Като графичен дизайнер вече има зад себе си проекти за силни агенции като Ogilvy и New Moment, но ние вадим от сянката другото ѝ аз: това на илюстратор, който ежедневно упражнява флумастера си в мини рисунки, събрали макси въображение. Намерихме ги в инстаграма @shadowschaser, който дава кураж на Даниела да прогони притеснението и да се остави разголена пред стотици очи. Какво толкова може да се случи? Най-много някой да забележи таланта, в който тя още се съмнява – в този момент това сме ние, а вие инстантно получавате кик да я последвате, нали?

Моментът, в който сядаш за дневната доза рисуване
Основно сутрин преди работа, а понякога и навън, но там се разсейвам прекалено много. Започнах да правя по една рисунка всеки ден с идеята да надскоча страха си и мнението на другите за това дали ме бива, или не. Вече почти не ме интересува кой какво казва, просто правя това, което ми харесва. Самоука съм и имам нужда от много практика, затова гледам да рисувам колкото и както си искам.

Моментът, когато си в търсене на стила си
Постоянно съм в този момент. Предполагам, че чакам стилът сам да ме намери, а дотогава се наслаждавам на свободата си. А и да не ме открие, няма особено значение.

Моментът, в който се оглеждаш за вдъхновение
Главата ми е пълна с какво ли не и вдъхновението идва отвсякъде: интернет, случайни хора, ситуации, впечатления, несгоди и, не на последно място, истински артисти като Матис, Мане, Хопър, Мунк. Някои персонажи в илюстрациите ми са реални, но непознати – притеснявам се да не обидя някой близък, ако се опитам да му направя портрет. Повечето обаче са измислица. Понякога ми се иска да създам история, а понякога просто да изобразя конкретна ситуация или дори изражение. В началото рисувах основно себе си, все едно си правех анализ, но бързичко си писнах.

Моментът, когато поглеждаш готовата рисунка и си мислиш…
За следващата.

Моментът, когато дефектът всъщност е ефект
Винаги. Мисля, че страхът от грешки ни е обсебил дотолкова, че не можем да се отпуснем, да дишаме дълбоко и просто да се забавляваме. Преди белият лист ме спираше, сега мога да рисувам каквото ми хрумне. Не правя нищо предварително, не използвам молив, не скицирам. Просто сядам и започвам. Рядко повтарям една илюстрация с цел да подобря нещо в нея – оставям се да правя грешки и ги приемам.

Моментът, в който ти идва да крещиш с цяло гърло
Като се сблъскам с някоя от формите на еснафщина.

Моментът, който презарежда батериите ти
Когато си опаковам багаж за 3-4 дни и тръгна нанякъде с любимия човек.

Даниела Янкова е на shadowschaser.com, shadowschaser.tumblr.com, instagram.com/shadowschaser и behance.net/Daniela_Yankova