Денис е фриленс илюстратор, рисува картички за iGreet, а покрай един стаж в Grozen Ent. натрупва опит и в дизайна на персонажи и писането на сценарии за графични новели. Хващаме го точно когато казва "не, мерси" на работата в кол център, за да пълни скицника си с муцуни като тези горебез почивен ден – ние пък казваме "само така" и разлистваме събраното дотук.

Моментът две години назад, когато още не беше толкова…
…сигурен и устремен, но пък не спирах да рисувам. Барикадирах се с блогове за съвременно изкуство, списания и книги – исках да добия по-ясна представа какво ми се прави и как да го постигна. Всички методи се оказаха полезни. Иначе винаги го има и моментът, в който гледаш чуждите работи и мотивацията ти отива в нищото.

Моментът, в който върху листа изплува ново същество
Малко по малко добива характер, история, навици, физиономии и тонове съпровождащи скици, ако ми е достатъчно симпатично. Ако ли не – остава си така, докато не го преоткрия месеци по-късно, вече сигурен от какви промени се нуждае.

Моментът, в който започваш да рисуваш едно, а излиза друго
Случва се често. Докато рисувам тече един специфичен визуално-мисловен процес – съпроводен от радио, любим албум или произволен Spotify плейлист – който поема в нова посока на всеки две минути. Ако чуя фраза в песен или видя симпатичен мотив в обкръжението, е много вероятно по някакъв начин да ги вмъкна в рисунката.

Моментът, в който листът е огледало
Идва лесно, защото се познавам добре, но пък нямам два еднакви автопортрета. Явно зависи от периода, в който съм, случките и настроението, което ми носят, но се опитвам да задържа няколко отличителни белега, за да е ясно, че съм рисувал себе си.

Моментът, в който експериментираш с различни техники
Много е вдъхновяващ и се стремя да го има по-често. Никога не знаеш коя техника ще пасне най-добре на идеята, без да си я тествал преди. Наскоро правих акварелни отпечатъци от лист върху лист с кутийка от крем – като нещо обло и твърдо, добавящо натиск отгоре. Получиха се доста интересни текстури, които ползвам често.

Моментът, в който слагаш подписа си върху готова рисунка
Доволен съм, понякога дори само защото имам зачатъци на продуктивност. Опитвам се да зарежа мисленето "на парче" и се стремя всяка следваща илюстрация да продължава предходната – с жестове, линии, физиономии, излъчване на персонажа. Съответно, слагам подписа с кеф, ако има връзка между старите работи и току-що завършената.

Моментът, в който ти никнат криле
Всеки път, когато получа позитивни реакции за работата си. От известно време упорито избягвам дълбоките концепции и символики и залагам на сухия буквализъм – идеята е нещата ми да са лесни за възприемане. Когато се получи, не мога да съм по-щастлив.

Денис Ангелов е на facebook.com/denisillustrates и denisillustrates.tumblr.com