Като хлапе Деси тича по поляните на Ракитово, а като ученичка в Пловдив прекарва часовете си над задачи по физика. Следващата ѝ крачка вече е тази, с която достига до нашите страници – отказва се от точните науки, за да последва към Англия мечтата да стане илюстратор. Вече 3 години доказва дипломата си от Southampton Solent с работи, вдъхновени от Боуи и бийт поезията на Гинзбърг и Керуак, а напоследък ръката ѝ следва феминизма, равенството, духовното преоткриване и сливането с природата. Къде я срещнахме ние? Върху няколко корици на издателство ICU, а преди да е започнала да вади и филми, Деси ни разказва за проблема с комарите и няколко други истории за интуицията и яростта.

Моментът, когато за първи път някой забеляза таланта ти
От дете рисувам, сигурно още преди да проходя. Майка ми винаги е казвала, че от мен ще стане артист. Сещам се обаче за момента, когато осъзнах, че искам да рисувам до края на живота си. Бях на 11-12 и се запознах с най-добрата си приятелка Жейна. Рисувахме Powerpuff Girls до забрава и помня как мислех, че на света няма по-яко занимание от това.

Моментът, когато този стил стана твоят стил
Бях първа година в университета и предавах проект, който някак не беше моето нещо. Мъчих се да го направя детайлен и изпипан, но не се получаваше. Тогава един преподавател ми каза нещо, което винаги ще помня: "Деси, време е да се отпуснеш. Просто започни да мацаш. Купи си един евтин туш и четка и започни да рисуваш без да мислиш. Следвай линията на интуицията си и чудесата ще се случат. Довери ми се". Така моят стил стана мой.

Моментът, в който рисунките ти обличат книга
Видях първата си корица първо в книжарниците, а чак след това получих книгата. Направих си няколко селфита пред 3-4 витрини в София, за да запечатам момента. Мога да сравня чувството с влюбване – ходиш по вода, по облаци, но не и по земята.

Моментът, в който закачваш нещо ново на стената си
Това обикновено значи ново вдъхновение и нова насока. Настроението на средата се пренася и в работата ми. При мен цари минимализъм, придружен от 1-2 постера или изрезка от списание, които редовно се сменят и циркулират. Опитвам се да държа нещата простички, за да има повече място за вдъхновение и по-малко – за разсейване.

Моментът, в който решаваш да се поглезиш
Влизам в магазин за здравословни био храни. Това е моят рай.

Моментът, в който те обзема ярост
Когато някой направи сексистко, расистко, дискриминативно изказване или "шега". Тогава ме обзема истинска ярост и трудно сдържам думите си.

Моментът, когато България ти липсва най-силно
Жалея за планинските пейзажи и свободата в България ежедневно. Липсва ми да ям лютеница със сирене, да съм по боси крака, излегната някъде с изглед към Балкана. Дори комарите през лятото ми липсват понякога.

Деси Баева е на dessybaeva.com, facebook.com/dessybaevaart и instagram.com/dessybaeva