Смяната беше комбинация от незаверен семестър, отчаяние и самоосъзнаване. Към момента не се занимавам нито с анимация, нито с рекламен дизайн. Две неща разбрах за всичките ми 6 години студентстване: това, което сам си направиш, никой няма да ти го преподаде и не е важен документът, а хората, с които твориш по пътя!
Моментът от работата в Киноцентъра, който няма да забравиш
Много са! Веднъж реално се изплаших от гримиран актьор, разхождащ се по катакомбите на Бояна! За мое оправдание гримът беше много добър и аз все още бях млад и зелен.
Моментът, който те тласна към гейм индустрията
Някак нормално и природно е, когато си израснал с компютърни игри и си артист, да опиташ да се реализираш в тази сфера. Да бъдем честни, немного места на тоя свят ще ти плащат, за да рисуваш. Романтичният отговор: шансът да създаваш светове и персонажи и да знаеш, че хора се вълнуват от тях – това е най-силната дрога!
Моментът, когато ти трябва бърза доза вдъхновение
Понякога запецвам с месеци, въпреки че вдъхновението идва с работата. Ще излъжа, ако кажа, че не го мисля за мистичен дракон, който се появява, когато му скимне.
Моментът, когато научи най‑ценния урок за един артист
Да си вярвам, но да не се самозабравям. Уроците не спират. Животът, близките, колегите… Всеки те учи на нещо. Още го уча този урок!
Моментът, когато си казваш „защо вместо артист не станах…“
Чест е този момент. Хубавото е, че винаги си остава момент, а не кахърна мастика с разсъждения. Мислел съм си за певец, китарист, барабанист, ама късно е, либе, за китка! Дюнерждия е опасната действителност, ха-ха…
