Събира информацията за себе си в три факта: започва със стрийтарт на ръба на милениума, докато учи графика във Велико Търново, после се мести в София и сяда да работи в офис. Това "в крайна сметка се оказа лоша идея" и сега се опитва да поправи грешката – не казва точно как, само си представяме, докато обръщаме на екс няколко шота от работата му. Доста е силен този концентрат – няма такива криви и откачени пичове като на Драгомир рисуваната комбина. Ето още едно-друго-седмо и за него.

Моментът, в който се изненадваш с нови техники и формати
Кефи ме да пробвам нови неща, за щастие в наши дни човек не може да се оплаче от липса на изразни средства. Изложбата ми Fakt Up от преди няколко месеца беше доста традиционна, но ми се бачкат всякакви техники – от gif-ове до вълнени гети. Все пак живеем в най-интересните времена в историята.

Моментът, когато се нарече PXRN
Започнах да пръскам зимата на 1999/2000 и от тогава се подписвам Porn. Името беше като ирония на всичко, което се случваше в България по това време (предполагам сега не е много по-различно). В началото правех само нелегални парчета и никога не съм мислил, че ще премине в нещо повече. Обаче това се случи, а Porn е може би най-непрактичното име за търсене в Гугъл, така че реших да го сменя малко.

Моментът, когато засичаш някой, който все едно е рисуван от теб
Сравнително често се случва. Най-вече в градския транспорт и на Женския пазар. Някой път приликата е плашеща.

Моментът, в който ти казват, че приличаш на рисунките си
Има и такива моменти, което не знам дали е добре, като вземем предвид моите герои. Хората казват, че всеки рисува себе си. Не е задължително вярно, но съм го виждал при доста хора, които рисуват.

Моментът, когато имаш нужда да глътнеш въздух и свежи идеи
Ако трябва да се разсея, отивам в гората (в моя случай – Южния) с кучето си. Ако търся идеи, процесът понякога е лесен, понякога доста труден. За мен не съществуват музи и т.н. – трябва много работа, с нея започват да ти хрумват идеите. Но дори много да работиш, ако нямаш мнение и позиция, също не става – освен ако не рисуваш слънчогледи, пейзажи или библейски сюжети.

Моментът, когато листът е стена
Доста е различно. Когато започвах не че нямаше интернет, но още не беше толкова развита платформа. И да направиш стена означаваше, че адски много хора ще я видят, което тогава беше възможно само в галериите. Сега е по-лесно от всякога да стигнеш до сериозен брой хора, но въпреки това една голяма стена винаги е впечатляваща. Пък и сто процента подобрява средата.

Моментът, когато си пълен със съмнения
През по-голямата част от творческия процес. Мисля, че е много важно за качеството на крайния резултат. А и не е добре, когато прекалено лесно се впечатляваш от себе си.

Драгомир Костадинов е на facebook.com/PXRNart