Учи графичен дизайн в Приложното с план после да излети от България, но след дипломирането се озовава на морето, а след още няколко тегела насам-натам из Европа усеща, че всъщност мястото ѝ е точно тук. Дори си има свое ателие, където от месеци работи по първия голям личен проект – какъв е ще разберем чак наесен, когато "почти обещавам да има събитие в София, а може би и в Пловдив". Как тогава попаднахме на Елена още сега? Като отворихме един Mursalski Red Ale на Ах! с неин дизайн, ето как. Наздраве сега и на вас, докато на седем глътки опознаваме артиста ни за рамка тази седмица.

Моментът, в който дълго време не рисуваш, а после…
Гледам да няма такива моменти, макар че се случва от време на време. Обикновено се сблъсквам с кофти реалността, че съм позабравила това-онова технически, а и не само. Предполагам, че всеки притежава една определена вибрация, с която твори, и ако много се разсее, може да се зачуди за момент какво го е вдъхновявало. И все пак паузата носи свежест.

Моментът, в който ти идва да закрещиш
Случва се от гледки, от любов, от жега и от музика понякога.

Моментът, когато разглеждаш работите на любим артист
Възхищавам се на толкова много различни артисти, че не бих могла да ги категоризирам въобще, а някои и сами по себе си не могат да бъдат категоризирани (може би най-добрите). Често се опитвам да си представя как се е чувствал авторът и какво си е мислел, докато е правил това или онова. С времето откривам, че най-често търся нещо смешно в работите – достатъчно е да усетиш, че артистът се е засмял на идеята си. Мисля, че това е необходимо, за да има лекота.

Моментът, в който си казваш "Я се стегни!"

Когато започна да се оплаквам на някого или пък когато се изправя пред МакДоналдс.

Моментът, в който рисунките ти лепват върху бутилка
Не беше сложно. Аз съм на плажа, когато Мартин, когото не познавам, ми пише, че е видял нещата ми и много ги е харесал. Разкрива ми, че стои зад бирата Ах! (която още от началото ми е любима) и колаборациите с български артисти за проекта. Накрая ми предлага и процент. Мигам два пъти и се съгласявам, разбира се.

Моментът, когато се оглеждаш за нова енергия
Пия една голяма вода и тръгвам на разходка между хората. Със слушалки. Гледам ги, старая се да им се радвам и те изведнъж започват да стават смешни по един много светъл и хубав начин.

Моментът, в който всички ти се струват прекалено сериозни
Понякога ми се струва, че живея в балон, в който никой не е вечно сериозен. Може и да не е балон… надявам се.

Елена Назърова е на elenkanana.com, nazarovaelena.tumblr.com и instagram.com/elenka.nana