Моментът, когато започна да виждаш света в сто цвята
Не помня, може да е бил Гоген, може да е бил Сарян… Но е честно да кажа, че колкото повече рисувам, толкова повече цветове виждам.
Моментът, в който идеята покълва в главата ти
Всяка рисунка, добра или лоша, е врата към следващата. Ако спра да рисувам дори за месец, все едно забравям думите, онемявам. Това са любовни отношения, не може да зарежеш любимия си, а после да искаш връзката да тече щастливо и гладко.
Моментът, когато имаш апетит за нещо красиво
Винаги. Както знаете, апетитът идва с яденето. Красиви неща има много – може да е движение, ръка, крак, звук, поглед, корица на книга, думи… По-важно е очите да са отворени за тях, защото я има и обратната зависимост – човек, привикнал на грозно, не разпознава красивото, няма нужда от него и не му пука за него.
Моментът, когато тежката критика ти помага
Зодия рак съм, никоя критика не ми помага. Помага ми обичливото, търпеливо и щедро отношение.
Моментът, който ти е сладък като парче диня
Когато седим привечер с един резен близо до морето и дишаме и чуваме. Може и с джин с тоник и лимон. Когато се смеем с моите приятелки – неудържимо и нестихващо, като буря от радост.
Моментът, когато ти е приятно да се губиш по улиците
Има едни такива есенни дни, когато меланхолията се надига като мараня – тогава. Или много рано сутрин, малко преди улиците да се разбудят, когато чуваш спящия град, а след това и първите звуци на пробуждането.
Моментът, когато стъпваш най-леко
Когато успея да зарадвам човек или животно. Човекът понякога може да съм аз. И когато успея да отстоя нещо свое – право, избор, желание. Когато прескоча някоя своя граница – от другата страна е леко.
Ерна Ангелова е на facebook.com/angelovaerna
