В моментите, когато имаш 10 секунди да се представиш, казваш:
Усмихвам се широко. Понякога думите ми се струват излишни и празни – използваме ги главно за заблуда и рядко за искрена комуникация. Вярвам в дългите прегръдки и големите усмивки. Те никога не лъжат.
Моментът, в който се изправяш срещу белия лист
Обичам да рисувам, когато съм сама и когато ми е спокойно, независимо колко е часът и къде съм. Страх не изпитвам, оставям се на потока и се опитвам да извлека максимално удоволствие от процеса. Случва се да се разочаровам някъде по средата, когато съм си представила нещо и го виждам толкова ясно, а то не иска да излезе на бял свят. Тогава оставям идеята да отлежи и се надявам, че като пак се върна към нея, тя ще се материализира точно както съм я видяла и заобичала.
Моментите на съмнение в себе си заглушаваш с…
Опитвам да не заглушавам нищо, което излиза на повърхността на ума и спъва развитието ми.
Моментът, когато загуби ума и дума
Преди две години, когато прекарах десет дни в мълчание на курс по медитация. Едно безкрайно интересно пътешествие във вътрешния свят, което нямам търпение да повторя и потретя.
Моментът, когато първата пудра покрива върховете
Започва се едно бясно звънене по телефоните, обсъждане къде снегът е най-дълбок, кога тръгваме и колко отпуск да си вземем.
Моментът, в който искаше времето да спре
На един фестивал в подножието на Карпатите. Пълна луна, едно красиво поле, безбрежна радост и едно момиче, което тича без да мисли и да анализира. Само вятъра в косата и лекотата в сърцето. Бих се върнала в този момент винаги. Само от спомена ме побиват тръпки.
Моментът след 5 години, към който си се засилила
Мечтая си да съм щастлива и свободна, най-добре на път, още по-добре на сърф. Да притежавам хипи бусче и да правя нещо ново всеки ден.
Ева Маркова е на instagram.com/lazzy_eve, dribbble.com/evamarkova и behance.net/evamarkova
