Мометът, когато отваряш вратата на ателието си, зареден за работа
Всяка сутрин в 9 часа съм в ателието, пия кафе и започвам отначало. Мисля, търся, понякога намирам, друг път – не. Всеки ден е ново вдъхновение и предизвикателство. Понякога започвам да рисувам, понякога имам идея за нова скулптура, понякога просто търся…
Моментът, когато виждаш нов живот в стари предмети
Старите предмети ме провокират, когато правя скулптура. В тях има живот, история, материя и много смисъл. Знам, че винаги нещо ненужно за някого, може да придобие значение за друг. За мен най-вече.
Моментът, когато разбра, че една техника не стига и започнаха експериментите
Когато за първи път влязох в ателието на баща ми като дете, осъзнах, че нито техниката, нито материалът са достатъчни, за да изразят фантазиите ми. И до ден днешен търся пътя на идеите си.
Моментът, в който ти си супер герой за някого
Преди време говорих с мой приятел, който каза, че съм го вдъхновил, карайки сърф. Според мен да дадеш смисъл на някой друг е единствената мотивация да продължиш да бъдеш това, което си.
Моментът, когато в косата ти има вятър и свобода
Когато съм на кайта и хвана гребена на вълната – това е моята свобода. Тогава съм на брега на морето, има достатъчно вятър, за да карам, и съм сред любимите си хора.
Моментът, когато си сипваш едно и си казваш "Добра работа, Евгени"
Рядко си сипвам едно (по принцип не пия), но ми е приятно, когато осъзнавам, че съм свършил добра работа. Винаги обаче знам, че може да бъде и по-добре.
Моментът, когато откри твоето райско кътче на земята
Не съм го открил още. Но със сигурност ще е там, където е топло и има море и вълни.
Изложбата Personal Hero е в хотел Sense до 10 април
