Дипломата му е подписана от НХА, където после става преподавател и асистент, а максимата "това, което не помага, пречи" явно работи без засечка, щом изчистените му дизайни са влизали в Bloomberg, Business Weekly, The Economist и The Financial Times. Ето ни и нас в списъка – с нещо за рамка и нещо за четене (по пътя към Петък).

Моментът, в който се стягаш за изложба
Чувствам се страхотно. От известно време мечтая да направя самостоятелна изложба, но си я представях по съвсем различен начин. Чак когато се отърсих от очакванията и я оставих сама да се случи, без да търся повод и тема, тя стана факт.

Моментът, в който намираш скритите лица на думите
Идеите ми идват спонтанно, не ги търся и така успявам да изненадам себе си, което ме прави щастлив. Иначе по типограмите се запалих от Джи Лий, който е истински виртуоз. Паралелно с това открих, че и в България много готини хора творят подобни неща – като Милена Вълнарова, Иван Христов (Fontan2), Велина Мавродинова, Кирил Златков и Илия Груев. Един ден реших и аз да опитам и след доста напъване измислих първата си типограма. Никога няма да забравя удоволствието от находката. Оттам нататък нямаше връщане назад, бях и още съм безумно влюбен в тази игра.

Моментът, в който избра минимализма

Като мислене винаги съм се стремял към прости решения, трудното беше да ги приложа на практика. Трябваха ми години, за да се науча да изказвам исканото по този начин. Въпреки всичко обаче, се опитвам да подхождам към отделните проекти така, както най-много им подхожда.

Моментът, когато не можеш да направиш и крачка напред
Стремя се да няма такива моменти в живота ми. Вярвам в позитивния изход от ситуацията, дори да не го виждам на хоризонта. Може би просто трябва да поспра и да изчакам да се покаже. Също така не ме е страх да направя и крачка назад, ако се налага.

Моментът, в който не си лягаш, за да довършиш проект

Беше в университета. Не си лягах, не излизах никъде, опитвах се да разбера къде ми е границата. Сега, когато я знам, не искам да я доближавам. Давам си време, което после ми се отплаща с резултати – не количеството води до тях, а качеството.

Моментът, когато музата ти връзва тенекия
В този момент е време за почивка. Старая се да го откривам преди той мен, но невинаги се получава. Креативната ми енергия има лимит и трябва да я презареждам, независимо дали е чрез сън, филм, музика или нещо активно като спорт.

Моментът, в който си казваш "Добре че станах дизайнер, а не…"

Откакто открих призванието си, не съм поглеждал назад. Там няма нищо, което ме вълнува. Всичко, което е от значение, е тук и сега, и аз се чувствам добре.

Филип Бояджиев е на behance.net/FilipBoyadjiev и fullmasters.com
Типограмите му са в бар Петък до 22 декември