Не е точно съвет, но пак е в тази посока. Имаше едно ключово потупване по рамото от професора ми по Шрифт в Художествената академия, заедно с репликата "Браво, мойто момче". Мисля, че бях втори курс и до този момент с него бяхме в жестока творческа война, най-вече заради употребата на компютър от моя страна (става дума за 1995–96-та). Всъщност мисля, че до голяма степен той ме запали по графичния дизайн. А аз го запалих най-накрая да си купи компютър.
Моментът, в който откри стила си
Не знам дали имам стил. Просто с времето и опита се изчистваш от някакви неща, и може би хората започват да те разпознават. Чувал съм, че имам скандинавска естетика – забавно е и може би е така. Като цяло минимализмът винаги ме е привличал. Другото е графичен вкус и много, ама много труд.
Моментът, в който една минута беше вечност
Последните минути във всеки мач на Манчестър Юнайтед, в който не водим с два гола разлика.
Моментът, в който погледна назад и се изненада да видиш, че…
…автобус 72 спира в задната ми броня. А иначе, след първите няколко години като млад и неопитен графичен дизайнер дойде един момент, в който видях, че нещата май ще станат.
Моментът, в който за малко да се окажеш в друга професия
Преди дизайна направо се оказах в друга професия за шест месеца – бях операционен санитар във Втора коремна хирургия. Луда работа!
Моментът, когато прие най-голямото предизвикателство
Може би предизвикателството да работя самостоятелно, като Fontan 2. Огромно е. Трудно, рисковано и много приятно.
Моментът, в който се гмурна в дълбокото
Спомням си интервю с един от любимите ми английски графични дизайнери. На въпроса „Кое за вас е най-трудното в графичния дизайн?”, той отговаря: „Графичният дизайн”. Именно! Графичният дизайн е много дълбок.
