7 момента на Ирина Македонска

"Странна птица", казва за себе си, но на нас ни е все по-любопитно да надникнем в ума и ежедневието на човек като нея – изтъкан от чаровни противоречия, но и от талант. Последното се вижда с просто око. Ирина е плакатист по образование, графичен дизайнер по CV и илюстратор по душа. Правила е всичко – от лога до корици на учебници, но мечтата ѝ винаги е била да илюстрира детски книги. Сега я сбъдва. През 2020 излязоха рисуваните от нея и писани от Дарина Кръстева Есенна приказка и Зимна приказка, а останалите два сезона в рими предстоят. Докато ги чакаме, говорим с Ирина за вдъхновението, смелостта и трудните моменти, без които не може.

Нямам ателие или свое място, в което да рисувам. Нагаждам се както мога към останалите членове на къщата – дете, мъж и котарак. Но задължително трябва да се настроя предварително, да изпия литри чай, да позяпам детските книжки или любими илюстратори в интернет, за да събера вдъхновение.

Не е дошъл. Относно личен стил мисля, че съм в постоянен under construction. Най-общо казано, стремя се към изразяване с възможно най-малко средства. Обичам да има виц и закачка, ярки цветове, но не директно от палитрата. Обичам да има линия, но не задължително и не навсякъде.

Вдъхновявам се от красивите неща – те може да са случки, може да са хора, може да са цветя в градината, черупки и камъчета по плажа. Най-голямото ми вдъхновение е моята дъщеря. Тя е готова винаги да ми даде урок по рисуване или генерално за живота.

Издаването на детска книжка с мои илюстрации. Сега остава да събера смелост да създам изцяло своя детска книжка.

Идва тогава, когато спра да гледам крайната цел и започна да се наслаждавам на процеса.

Обичам да си угаждам, когато съм в добро настроение. Това включва храна или хубави емоции с близки хора, откриване на съкровища – може да е малко магазинче с дреболии, находки във втора употреба, камъни и миди по плажа. Хубава книга или филм, но ако имат нещастен край, страдам поне седмица.

Те са много и на различни етапи от живота ми. Обичам да ги сравнявам с планина или река. Понякога е добре да продължаваш въпреки трудностите – изкачваш се нагоре. Друг път трябва да спреш да се бориш с течението и да се пуснеш.