Мигрира насам от Пловдив, за да учи анимационна режисура в НАТФИЗ, а последните 9 години запълва с най-разнообразни арт проекти: от филмите, които ни пуска във Vimeo, през графичен дизайн, илюстрация и рисунки върху стена до мултимедия и цялостна визуална среда за концерти, инсталации и пърформанси на чужди и наши артисти, а често и към спектакли на Derida Dance Center. Последното идва съвсем естествено, след като Полина лично превърта обучението им по съвременен танц – още една отлична точка в нейното CV, където на 22 май влиза и участието ѝ във фестивала Camp. Важното за него казваме в раздел Музика – тук е царството на Jo Iyaa.

Моментът, когато реши каква ще станеш, като пораснеш
Трябваше да пребоядисаме къщата на село. Беше ми толкова приятно и увлекателно, че си помислих: "Независимо какво има да се случва, винаги мога да стана бояджия или готвач и работата ще ми носи удоволствие".

Моментът, в който Полина стана Jo Iyaa
Като тинейджър известно време четях с огромен интерес една фентъзи поредица. Персонажът Joiya се появи и умря в рамките на една страница, но името ми направи силно впечатление. Запомних го и много ми се искаше да го ползвам. Малко по-късно започнах да влизам в интернет, имах нужда от никнейм и вече знаех точно кой ще бъде.

Моментът, когато се престраши да изрисуваш цяла стена
Естествено, първите бяха тези вкъщи. Но преди доста години приятели отваряха клуб и аз им помагах като барман. Бяха взели спрейове и така спонтанно изрисувах една стена. Много се бях ентусиазирала и работих до момента, в който започнаха да идват хора. Мислих върху рисунката – май беше някакво цвете – още доста, преправях я на ум, идваха ми нови идеи. Да рисувам стена е страхотно всепоглъщащо преживяване и е отговорно, защото посланието моментално стига до хората. В същото време е физическо предизвикателство, защото е като танц – цялото тяло участва.

Моментът, в който героите ти оживяват в анимация
Много сладко усещане е да видя героя си оживял в първите кадри. Радвам се и му се наслаждавам, след малко започвам да виждам какво не ми харесва, какво трябва да се промени… и така до края на филма. После всеки път, когато го гледам пак завършен, откривам по нещо ново, което бих променила.

Моментът, когато тръгваш да рисуваш едно, а излиза друго
Картините и рисунките ми, които най ме радват, винаги са се получавали спонтанно. Въпрос на състояние е с пълно доверие да оставя ръката и усещанията ми да ме водят. Понякога не се получава, защото търся конкретни резултати. И тогава пада борба. Но в тази борба откривам много нови предизвикателства. Мисля, че най-интересното е винаги извън зоната на абсолютен комфорт.

Моментът, когато се вслуша във важен съвет
Когато приятели ми припомниха, че човек никога и заради нищо не е нужно да се срамува.

Моментът, в който често сънуваш как…
Летя и си мисля как е възможно всеки път, когато се събудя, да не помня колко лесно е да се лети.

Полина Стоянова е на joiyaa.tumblr.com, joiyaa.blogspot.bg и vimeo.com/user2618984