После идва още по на запад заради НХА, откъдето тъкмо се дипломира с жесток проект за детска книжка – не само илюстрирана, но и писана от нея. Честно, покрай микса от колаж и скрити пернати, изскачащи от всяка страница на Птиче село, ни се иска пак да сме на шест. Разгърнете я и вие на линка най-долу, а докато сте там, вижте и останалото от Катина – 2 страници въобще не стигат да покажем всичките й лица, но пък ви подаваме и нещо за стена.

Най-добрият момент от деня за рисуване
Повечето художници харесват вечерта, но аз предпочитам утрото. Обичам да ставам много рано – тогава съм само аз, чувствам, че печеля време и съм по-продуктивна. Иначе, щом имам идея, бързам да я осъществя веднага, независимо кое време е.

Моментът, когато музата идва от неочаквани места

При мен идва само от такива. Например за дипломната ми работа в гимназията дойде, докато бях в банята – просто изведнъж идеята се озова в главата ми. За Птиче село пък се вдъхнових от едно дърво, което се вижда от прозореца ми. Не е кой знае какво, но от него излитат много птици и баща ми веднъж каза "Сигурно там има птиче село". Така идеята сама се появи, готова и отникъде.

Моментът, в който се чувстваш на ръба на възможностите си
Аз съм балансиран човек, свикнала съм винаги да намирам изход и да мисля един-два хода напред. А и обичам предизвикателствата, за мен този ръб е един шанс да надскочиш себе си.

Моментът, в който подписваш готовото платно
В началото, докато го гледам, ми харесва, след това започвам да откривам грешки и да поправям. Предпочитам да хвана дадена тема и да я развия в няколко картини, за да стане серия. Чак тогава смятам проекта за готов и се захващам с нов.

Моментът, в който не можеш да си събереш главата

Отивам да тичам. Така изчиствам ума си и след това всичко си идва на мястото.

Моментът, в който искаш да прекараш ден в обувките на някой друг
Когато ми е много напрегнато, просто искам да съм бебе или малко кученце.

Моментът, който искаш да изживееш пак, и пак

Миналата година, след цяло лято работа на морето, когато вече си тръгвахме, отидохме в Синеморец на устието на река Велека и просто легнахме на плажа. Нямаше работа, нямаше грижи. Беше прекрасен момент на пълна свобода.

Катина Недева е на behance.net/katinanedeva