Точно когато съм се отчаяла, пробвала съм всичко и изведнъж – като бръснач на лунна светлина – проблясва най-доброто решение.
Моментът, когато някой повярва в теб за пръв път
Не помня първия, но имам любим. Баба ми, като много други баби, все ме питаше какво ще правя, когато се дипломирам. Притесняваше се, че ще стана поредният художник без реализация. Аз винаги й казвах, че ще се справя и че няма да умра от глад с "това рисуване". Сега много се смеем, като се сетим, че постоянно бяхме на тази тема.
Моментът, за който ти липсва търпение
Търпение имам само към рисуването си, за кажи-речи всичко друго си броя минутите.
Моментът, който беше като студен душ и те научи на много
Всеки неуспех беше студен душ, докато не се научих, че за всичко си има причина и доста често тя е, че зад ъгъла те очаква нещо много по-добро и подходящо. В крайна сметка всеки неуспех в работата се е оказвал успех – заради тях съм изживяла много страхотни моменти и съм срещнала чудни хора.
Моментът, когато не се побираш в кожата си
По празниците често не се побирам в кожата си. Иначе като цяло се чувствам добре в нея и знам, че почти всичко зависи от мен самата.
Моментът, в който трябва да се надъхваш пред огледалото
Рядко се случва, но едното "Давай, животно!" никога не е излишно.
Моментът, когато си казваш "Защо не се захванах с нещо друго?!"
Чак с нещо друго не, но с повече неща – често. Имам един любим израз: живее ми се! Ето това е нещо, с което бих се захванала. Да опитам всичко, да видя всичко, да се запозная с всички. Да слезеш от колата и да цепиш през полето в търсене на онова, което ще те накара да се усмихнеш през сълзи. Живее ми се!
Кристина Стоянова е на behance.net/stokristina
