Моментът, в който имаш 1 минута да скицираш собствения си характер
Не мисля, че се познавам чак толкова добре. Което от една страна пък е приятно, защото така винаги можеш да изненадаш себе си. Тогава не си напъхан в рамка, която да ти казва какво можеш и какво – не.
Моментът, в който пускаш таймера и имаш само 20 минути за рисунка
Правя го често, като си измислям тема преди това. Интересно е, защото трябва да стане много бързо и нямаш време да си мислиш колко ще те затрудни или че може да не се получи. Просто рисуваш. Нямаш време за несигурност. И всъщност накрая често се изненадвам от резултата. Понякога дори приятно!
Моментът, в който се потупваш сама по рамото
Все още го чакам, но пък и не искам да идва. Ако си доволен от себе си, значи нещо не е както трябва.
Моментът, в който си затрупана от задачи
Топъл чай, увита в одеяло, кучето – сгушено в краката ми, и нищо не може да ме спре.
Моментът, в който се ражда нов герой под четката ти
Малко е като да срещнеш нов приятел. Колкото повече рисуваш, толкова повече разбираш за него и ти става интересен.
Моментът късно през нощта, когато не можеш да заспиш от вълнение
Когато съм започнала нова рисунка и нямам търпение да се събудя и да я завърша. Или просто ми се рисува много и спането е като някаква досадна неизбежна дейност, след която отново ще мога да продължа.
Моментът, в който си помисли "Магдалина, ти трябва да станеш художник"
Седях в една сладкарница с приятелка. Беше ме обзела паниката, че настъпва края на гимназията, а аз още не зная какво искам да направя от себе си. Струваше ми се безкрайно нечестно, че има толкова интересни неща за научаване, а аз трябва да се огранича само с едно. Докато обмислях колко глупаво е устроено всичко, тя подметна от нищото "Защо не станеш художник?" и някак в тази секунда решението вече беше взето. Дори не знам аз ли го взех, или то само се взе, но това беше. Ще бъда художник.
Магдалина Дианова е на behance.net/Magdalina и maggizelle.tumblr.com
