Моментът, в който архитектурата се превърна в кауза
Беше по-скоро процес, в който постепенно осъзнах връзката между средата, в която живеем, и обществото като цяло. Вълнува ме дали и как чрез архитектурата може да се променя мисленето на хората, поведението им, отношението им към мястото, което обитават, както и към другите хора.
Моментът, в който намери изкуство сред вълните
Отдавна морето не е просто красив пейзаж, нито само лятно забавление – за мен то има много по-голяма дълбочина и крие в себе си и реалности, и фантазии, и проза, и поезия. Мисля, че мога да обясня и илюстрирам всяко чувство и принцип в живота чрез водата, вятъра и вълните – скромно наричам това моята "вълнова теория".
Моментът, в който ти липсва попътен вятър
Уча се да се радвам и на тишината. В нея също плуват много възможности, а рано или късно вятърът идва отново.
Моментът, в който се вслуша във важен съвет
Някъде около 6-ти клас, когато майка ми каза: "Не спирай да рисуваш."
Моментът, който за малко да те отведе в друга професия
Той все още продължава. Едно време имах идеи да ставам астроном, после – художник, аниматор, керамик, графичен дизайнер… И нито един от тези интереси не е изчезнал – непрекъснато изплува под една или друга форма и се забърква с архитектурата. Но не мечтая за друга професия, защото според мен тя дава повече възможности, отколкото ограничения.
Моментът, в който умората надделява
Когато нещо упорито не се случва, въпреки всички вложени усилия, и нямам отговор защо. Тогава си казвам, че трябва да пусна нещата, да се вслушам в техния ход и да се оставя на умората. Така всичко тръгва по своя път и това води до изненадващи, хубави обрати.
Моментът, когато идват най-добрите идеи
Доста често идват неочаквано. Нещо като вихър, който не те събаря, а те понася и лека-полека го овладяваш – колкото повече се носиш, толкова повече детайли и сценарии изскачат. Нещо като полет, усещам го почти физически.
Мариана Сърбова е на behance.net/marianasarbova и marspaces.com
