Моментът от миналото, който и сега те разтуптява
Моментите туптят с различни ритми, но се сещам за един зареден от статично електричество. Пътувах с кола към Витоша, слушахме рокенрол, валеше проливен дъжд и падаха мълнии, а ние се придвижвахме все по-високо и по-високо в планината…
Моментът, когато разбра, че искаш да рисуваш
Той е от първите ми години на съществуване. В началото не е било съзнателен избор, но с времето се превърна в начина ми на диалог със света. През рисуването успявам да си набавя чувството за споделеност и да държа духа си в разорано състояние.
Моментът, когато решаваш най-сетне да разчистиш бюрото си
Разчиствам го, когато завърша рисунка, когато няма място да започна рисунка, когато рисуването не се получава, когато разлея нещо върху нарисуваното… Има много поводи за разчистване.
Моментът, когато правиш равносметка
Сега е един такъв момент – счупих си ръката и равносметката идва.
Моментът, в който те обсеби някой герой
Преди няколко години на гости ми дойдоха мечките. Още не са си тръгнали. Те са добра компания.
Моментът, когато се почувства пораснала
Играта няма игрално поле, детството и зрелостта не се унищожават взаимно, ако ги сприятелиш и се грижиш за тях. Така може да обитаваш и двете пространства, без да ти е нужна виза или паспорт.
Моментът, в който нищо не върви
Продължавам пеша, а като стигна бензиностанция мога да налея гориво и да се върна за помощ.
Мария Налбантова е на behance.net/omno
