Моментът, когато нямаш търпение да рисуваш
Наум ми идват два такива. Единият е, когато се нанеса в нова квартира и е време да разопаковам и придам облик на новото помещение. Харесва ми как обитаващите дадено пространство могат тотално да го променят чрез своите навици и вещи. Моят начин е чрез илюстрация и трупане на рисунки в разни ъгли на стаята. Вторият момент е в края на всяко пътуване, когато съм най-често в автобус или влак, насочил се към вкъщи, и мисля как да канализирам насъбраните емоции в определена посока и върху илюстрация, плакат или най-просто запълване на страници в тефтера.
Моментът от деня, който би удължил
Все по-рядко ми се случва, но най-ранните сутрини, към шест. Тогава вкъщи все още се спи и имам чувството, че в целия свят сме останали само кафеварката и аз. Бих удължил този момент, но не твърде много, може би с още час. След това кафето съвсем изстива и предпочитам да подхващам задачите за деня.
Моментът, в който нищо не върви
Ако съм в България, взимам слушалките и отивам до някой по-далечен денонощен магазин, от който си купувам дълго кафе за 30-40 стотинки. После си го разнасям и пия по улиците, докато главата ми се пречисти и мислите ми се подредят.
Моментът, в който се чувстваш у дома
В една песен на Clutch се пее "Where I lay my head – that’s where I call home", което е супер нагласа. Но в Пловдив ми е най-добре. Знам и късите пътеки до върха на тепето, и дупките по улиците. Наистина съжалявам, че в последните години ми се случва по-рядко да се прибирам.
Моментът, в който започваш нов скицник
Когато приключа с предишния…? Празният скицник е топ хартия, но по-лесен за пренасяне. Нямам особен сантимент към новите скицници. Те са като всеки друг лист – място за работа и нахвърляне на идеи.
Моментът, в който ти казаха да се откажеш от рисуването
Бях последна група в детската градина. Дядо ми ме взима с колата в края на деня, аз споделям как искам да стана художник, когато порасна (което тогава се ограничаваше в драскане с флумастри), а той отсича, че ще бъда постоянно гладен. Да съм адвокат било по-добре.
Моментът, който беше кофти, но днес си му благодарен
Когато не бях приет в повечето университети, в които се целях. Но в крайна сметка си намерих мястото и се опитах да взема максимума от възможностите, които ми предостави. Напоследък осъзнавам, че всеки неизпълнил се план незадължително води до улица без изход, а най-често означава, че трябва да поемеш надясно по съседната.
Теодор Георгиев е на t-ge.org
