Моментът, когато имаш нужда да счупиш зоната на комфорт
Понякога се съсредоточавам много в работата, а това не е добре – изморява, ставам неадекватен. Тогава обичам разходка на слънце. Иначе всяка година имам такъв момент – без значение дали ще е в начина на работа или някаква лична промяна. Идва си само, не харесвам неща насила. Точно сега да изляза от зоната на комфорт означава да съм малко по-спокоен и да не се ядосвам за глупости, което не е лесно. Чисто работно ми е малко трудно с експериментите – не от страх, по-скоро гледам да не лепя там, където не е счупено.
Моментът, в който иронията ти стана любим език
Не зная кога, вероятно щом престанах да се взимам насериозно. Но този език е нож с две остриета – ако го говориш, трябва да се научиш и да го слушаш. Уча слушането.
Моментът, когато мозъкът ти работи на пълни обороти
Мозъкът за мен е враг, тъжен факт. Сърцето ми е по-работещо, но амортизацията там е в пъти по-тежка, няма и много време за почивка. Напоследък сутрините ми са по-активни, а вляза ли в бесен работен режим, вечерите стават пълнооборотни – ходя по стени и тавани.
Моментът, когато спираш за секунда и си казваш "животът ми е супер"
Когато си спомня, че имам страхотни приятели. Когато съм влюбен. Тогава се усмихвам. Когато сготвя нещо и стане супер.
Първият момент, в който някой те подкрепи в рисуването
Тъжен, а вероятно и доста нервен момент от живота на любимата ми майка. Аз така й казвам – че ми е любима, за да не забравя, а не че имам и друга майка. Това се случва в най-ранна възраст, сигурно съм бил на пет – рисувах по стените, много! За да преустанови тази форма на битов вандализъм, тя облепи всичко с хартия. Факт е, че вече не беше така интересно, но пък евала, мамо, за търпението.
Моментът, когато се чувстваш най-добре в кожата си
Когато дрехите ми стават! Шега де, по-скоро е когато има какво да кажа и зная, че има кой да слуша и разбира. Рядък момент е, но пък е скъп.
Моментът, в който София ти се вижда най-красива
Щом дойде лятото, ми става рязко симпатична. Обичам слънцето, обичам и да е зелено. Лято, късна вечер, топло, вътрешният двор на Президентството – това ми е красива София.
Теодор Лозанов е на teodorlozanov.blogspot.bg и instagram.com/teodorlozanov