Моментът, в който си легна Теодора, а се събуди Techwoo
Теодора е обръщение само за официални случаи. Баба ми ме наричаше Тече и по някое време реших, че това е подходящ артистичен псевдоним. Вложих в него надеждата, че вдъхновението винаги ще тече. "Woo" дойде по-късно и няма друго обяснение за него, освен че приятелите ми започнаха да доукрасяват Теча, като се обръщат към мен.
Моментът, когато си на лов за арт материали
Това е опасен момент, защото като нищо мога да се разоря, ако не се удържам. Има само две неща, които могат да ме накарат да харча безразсъдно и другото са книгите.
Моментът, когато рисуваш в специален тефтер
Разтеглям го почти до безкрай във времето. Тези тефтери ме тласкат към перфекционизъм, затова ги запълвам много, много бавно. Имам един от 2009, който все още не е изрисуван докрай. Този перфекционизъм е порок, който се опитвам да овладея – носи една безмислена плахост, която само спъва креативността. Затова по-често рисувам на отделни листове, вместо в тефтер – за да не се притеснявам, че ще разваля колекцията с кофти рисунка.
Моментът, в който работиш по задание
Може да е и приятен, и досаден. В интерес на истината, рисувайки по поръчка съм научила много: практически похвати, трикове, даже компютърни програми. Такива неща се усвояват по-добре в работен процес, отколкото в класната стая, а и често ограниченията, наложени отвън, се оказват неподозиран стимул да се развиваш.
Моментът, когато разбра, че рисуването е твоето нещо
Когато реших да кандидатствам в художествената гимназия, тръгнах на интензивни курсове по рисуване. Учителката беше доста строга и избухлива и ходех на урок с известен страх, но това не ме отказа. Желанието да се усъвършенствам беше по-силно.
Моментът, който обичаш да изживяваш насаме
Когато слушам някоя аудиокнига или лекция в YouTube. Предпочитам да съм сама, понеже близките ми се изнервят от такава звукова среда. Влизам им в положението – често пускам лекции на Славой Жижек, а той има доста твърд акцент, куп речеви паразити и говорен дефект.
Моментът, когато имаш нужда от ден в обувките на друг
Любимият ми стенд-ъп комик е Еди Изард, възхищавам се както на хумора му, така и на невероятната му воля. Целият му живот е вдъхновение за мен. Наскоро стана сериен маратонец почти без подготовка и преодоля страхотни трудности, благодарение на желанието си. Бих влязла в неговите обувки, когато ми липсва смелост и воля да прескоча собствените си препятствия.
Теодора Дончева е на instagram.com/techwooart, facebook.com/techwooart, behance.net/techwoo и teodoradoncheva.jimdo.com