Моментът, когато се изправяш срещу бялото платно
Рядко започвам картина без скица, проект, идея. Но всеки път, когато докосна бялото пространство, дори само за да го пребоядисам, ми се струва, че изчезвам и се превръщам в самия творчески процес. Рисувам там, където направя връзка с магическите си способности. Това най-често е топло, слънчево място, откъдето мога вечер да виждам звезди.
Моментът, който те подтиква да започнеш нечий портрет
Някаква харизматична асиметричност, цветовете и материята, която заобикаля лицето на човека. Гласът. Формата на очите.
Моментът, когато сама си най-добрият си модел
Един от наистина приятните моменти. Но тогава усещам и че никога не сме си самодостатъчни.
Моментът, когато се бориш с творчески блокаж
Не се опитвам да се боря с каквото и да е. За мен не съществува момент на нетворчество, работя постоянно, независимо че не отразявам това винаги в материален вид. Наблюдавам всичко, уча се да виждам реалното, да го обмислям и поставям в концепция с матрицата, в която живеем. Има толкова много моменти на осъзнаване. Опитвам се да съм там през цялото време.
Моментът, когато имаш цял ден за губене
Слушам музика, композирам музика, пея, опознавам движенията си, разхождам се някъде извън града. Тоест извън времето съм.
Моментът преди да заспиш, когато често си мислиш…
Ако мисля преди да заспя, то е за доста фундаментални неща: за края на живота, за времето като движение. Затваряйки очи, често ми се случва да чувам гласа си да пее някаква божествена мелодия, която иначе никога не съм чувала.
Моментът, в който назрява време за нова прическа
Причината редовно да ги сменям най-често е изгонването на някой зъл дух, но като че ли вече от доста време не са ме навестявали. В покой и мир съм. Пускам дълги коси.
Трендафила е на persefieskes.wixsite.com/persefi, instagram.com/persefieskes и persefieskes.bandcamp.com
