7 момента на Велика Прахова

Първо учи Металопластика, после Скулптура и Дигитални изкуства, а днес е костюмист и сценограф за свободен театър и кино и движи ателие за алтернативно арт обучение на деца. Паралелно не спира да рисува, да вае скулптури и да експериментира с чисти природни материали. Така през 2014 на една скала в Синеморец вдига Падащия човек – триметров мъж от слама, канап и желязо, който се върти от вятъра, а когато срещу него Велика забожда и Отлитащата жена, те вече са Сламени – проект в развитие, който сега влиза в мини галерията Ramjuly в София. Ако четете това още на 11 април, минете за откриването на изложбата ѝ с конопено-сламена живопис и скулптура в 18:30, когато Велика ще ви каже как я прави. За останалото я питаме тук.

Моментът, когато опитоми калта и сламата

Не бих казала, че съм ги опитомила. Невъзможно е. По-точно боравя с тяхната сила, помагат ми да се изразя. Харесва ми, че са живи и неживи, че са вечни и временни. Всякакви природни материали ме вълнуват – камък, клечки, листа. Ползвам ги като скулптурен материал, а отскоро и в картините си.

Когато се рушат, в мен тежи отговорността, че трябва да се погрижа за тях. Или да ги освободя от формата, или да ги възродя. Но винаги ги мисля. Сламените скулптури от Синеморец ги прибрах. Сега стърчат пред ателието ми. Предстои им прераждане. Преди тях имах едни кални човеци в село Емона и една кална русалка отново в Синеморец. Всяко със съдбата си. Калните човеци времето ги прибра в дерето, откъдето дойдоха, а Русалката някак се е добрала до близкия бар, където сега посреща и изпраща гостите.

Моментът, в който се изправяш срещу празния лист

Когато се изправя срещу нова работа, всъщност влизам в себе си. И става тихо и съдържателно.

Моментът, в който ти е най-леко на душата

Рядко ми е леко на душата, а от лекотата ме дели само едно издишване.

Когато се чувствам така, се досещам, че явно аз нещо не разбирам. И ставам по-наблюдателна.

Моментът, в който търсиш правилния път напред

Докато работя, има моменти, в които всичко изглежда като провал, безсмислено и кухо. Те са ми безкрайно вълнуващи, защото не вярвам в провала и ми се задейства любопитството. Накъде ме води процесът? Имам пълно доверие в него.

Когато работя с деца, мога да се раздам изцяло. Усещането ми е, че в това има смисъл и нищо не се губи.