Лондон, голям и широк. Две години назад.
Моментът, в който морето ти беше до колене
Не бих казала, че е момент, а по-скоро цяла вечност. Често се сещам за времето, прекарано с баба и дядо на лятната ни вила. Не мисля, че думите биха могли да опишат визуалната реалност, която те сами са създали. Невероятни хора.
Моментът, в който грабваш молива
Никога не ползвам молив. Нямам навика да правя подготовка. Винаги нося няколко тънкописеца и скицник в себе си. Обичам да анализирам случващото се около мен в линии.
Моментът, в който стоиш пред гардероба
Вкъщи нямам гардероб, но често ми се налага да обикалям в захлас с половин чифт обувки, пола и гола гръд. Оказва се, че е жизненоважно човек да бъде достатъчно разумен и да инвестира в basics. Нещо, което аз никога не правя. Винаги избирам най-сложния цвят в най-невроятната текстура и форма, след което страдам и губя ценно време.
Моментът, в който знаеш точно какво да облечеш
Точно тогава, когато пробвам дрехата, обикновено в някой секънд, и убеждавам себе си, че съм наясно с какво ще я комбинирам. Да, ама по-скоро не.
Моментът, в който броиш до десет и дишаш дълбоко
Имам чувството, че не зная да броя и често е фатално.
Моментът, когато си в облаците
Всеки път, когато самолетът излита към непозната дестинация.
Вероника е на veronicablagoeva.com
