От малка знае, че ще се занимава с изкуство под някаква форма, и започва с музиката. Като деца със сестра ѝ пеят в хор Пим-Пам, после си създават и дует, но в един момент пътищата им се разделят – сестра ѝ днес е професионална певица, докато Виктория се посвещава на рисуването и дизайна. Заминава при роднини в Дубай и цели 10 години работи там като графичен дизайнер – включително, към края, в собствено студио, преди съпругът ѝ (ливанец) да предложи да продължат живота си обратно в България. Ето как Виктория се озовава в IT компанията Software Group, където фокусът ѝ вече е върху продуктовия дизайн. От началото на пандемията насам пък паралелно тя развива и илюстратора в себе си, като показва в Instagram дигитални рисунки и страници от скицниците си. Докато в миналото е била повече по маслените бои и графиката, днес акрилните маркери са неразделна част от стила ѝ. Какво друго научихме за нея, четете надолу.
Моментът, в който изостави музиката
С музика винаги съм се занимавала някак на шега. В университета изкарах 1 година в музикална програма за продуциране, но някак не се чувствах на място. Истината е, че рисуването винаги е било моята страст и след кратко колебание се презаписах в дизайн програма.
Моментът, който те привлече към Дубай
От малка приемам Дубай като второ вкъщи и да живея там сякаш беше най-логичната стъпка след университета. Извън това винаги ме е привличал богатият микс от култури и помня колко силно исках да бъда част от тази интернационална атмосфера.
Моментът, в който разбра, че си повече творец, отколкото бизнесдама
С бившия ми шеф в Дубай отворихме малко дизайн студио и голяма част от деня ми минаваше в комуникация с клиенти, финанси, прогнози и всякакви други не толкова забавни за дизайнер неща. Осъзнах, че имам нужда да създавам, а не да ръководя.
Моментът, в който започваш нов скицник
Често започвам нов скицник, преди да съм приключила предишните. Старая се да не гоня съвършенство, но май е по-силно от мен. Напоследък се опитвам да избягам от това, имам един скицник за всякакви експерименти и там си позволявам всичко.
Моментът, в който разглеждаш по-старите си рисунки
Всяка рисунка е като машина на времето и носи със себе си спомен за чувството и обстановката, в която съм се намирала, когато съм я рисувала. Да си разлиствам стари скицници и рисунки е като да гледам албум със снимки. Мило ми става.
Моментът, в който откри най-новото си хоби
Наскоро гледах клипче с момиче, което караше ролкови кънки и изглеждаше толкова свободна и щастлива. Казах си „Искам и аз така!“. Купих си кънки и вече 10 дни карам, падам, ставам – всичко с много кеф!
Моментът, от който те е страх
Имам много интереси и хобита, а времето сякаш никога не стига. Страх ме е, че животът си тече, а аз и половината от това, което искам да постигна, не съм свършила. Вечно се боря с времето.