Рисува от хлапе, но по акварела се пали покрай перспективните скици на сгради, до които има достъп в Строителната гимназия. После пътят ѝ минава през Лесотехническия и ландшафтната архитектура и продължава през Фрайбург, където за кратко работи по специалността – до миналия януари, когато окончателно избира да пусне всичко друго и да стане художник на пълен работен ден. Причината: "животът е твърде кратък и не искам да го пилея". И ние няма да пилеем повече вниманието ви, а директно го насочваме към вътрешния ѝ свят, който звучи така:
Моментът, когато природата ти стана любим герой
Мисля, че в университета покрай ботаниката и дендрологията започнах да изпитвам чувството, че дърветата имат своя личност и характер и че са доста по-близки до хората, отколкото изглежда. Светът е пълен с малки и големи красиви същества, които се раждат и умират всеки ден.
Моментът, когато показваш последната си работа на някого
Моят приятел е първият, на когото показвам, и да, страх ме е от критика. Но някои картини са ми донесли толкова много наслада и тях освобождавам от отговорността да се харесват на другите.
Моментът, когато листът е стена
Всъщност съм нарисувала само една стена, преди няколко месеца. Но мисля това да се промени скоро. Струваше ми се много отговорно и отделих доста време на планиране и подготовка, проучване на материалите. В крайна сметка, когато започнах, се почувствах като майстор по шпакловките или дърворезбар и това много ми хареса.
Моментът, когато архитектурата почти измести изкуството
Беше доста дълъг. Идеята да бъда художник ми се е струвала винаги толкова безумна, че дори не съм я допускала в главата си. Просто исках да правя нещо, което да включва поне малко творчество, и ландшафтната архитектура беше перфектният кандидат. Все още смятам образованието си за добро решение, получих много от него.
Най-сладкият момент от живота в Германия
Карайки колело на връщане към вкъщи. Живяхме в много красив град, чиито велоалеи обаче не успяха да ни задържат.
Моментът, когато ти се иска да беше малко по-…
Често ми се иска да се интересувам по-малко от мнението на другите и да плащам по-малко от въпросния данък обществено мнение.
Моментът от миналото, който още те преследва
Не знам дали е преследване, но много, много често си спомням за едно вълшебно пътуване из Аризона. Беше магично – пустинята, планината, кактусите, горещината, снега, индианците, колибритата, кресливите папагали. Все още черпя вдъхновение от бързите ветрове на Седона и яркото слънце на Финикс.