Така става дизайнер в Капитал и дълго време движи инфографиките и илюстрациите, които разчупват страниците на вестника. После идва ред да се качи на своята Бяла лодка – малък личен бранд, чрез който Ася пуска в открития свят хартиените си арт идеи за малки и големи. Вече 5 години прави всичко от красиви тефтери през плакати за оцветяване до детски игри, тествани първо от собствените ѝ хлапета, а накъде я духат ветровете в момента, разбираме в 8 подточки.
Моментът, когато изкуството надделя над унгарския
Беше като да отидеш от София до Пловдив през Варна. Моят криволичещ път към това, което съм. Но пък беше много приятен, луд и обогатяващ път, така че съм му благодарна. А и паралелно си течаха академичните курсове, рисуването и т.н.
Моментът, когато пусна Бяла лодка да плава
Отдавна пътуваше бялата лодка, събирах – кога съзнателно, кога подсъзнателно, идеи и мечти за нея. Първото ми майчинство – потапянето в детския свят, преоткриването на свободата и излизането извън офисния живот, ми дадоха тласък да пробвам.
Моментът, когато офисното ежедневие ти липсва
Когато няма с кого да си направиш кафе пауза, да обсъдиш или да се скараш. Все повече ми липсва работата със себеподобни, общата кауза, споделеността – един от минусите да работиш за себе си.
Моментът, когато започна да правиш изкуство за деца
Почти всичките ни неща произлязоха в игра с децата ни или докато ги наблюдавах, както и от детските ми спомени. Големият ми син вече се включва много със собствени идеи, дава супер конструктивна критика и ме ръчка постоянно да действам по проектите.
Моментът, с който си доставяш егоистичен кеф
Тук съм малко назад. Би ми се искало да се движа повече, да открадвам повече време за приятелите си и разни лични или споделени удоволствия – природа, четене, пътуване, концерти…
Моментът, който би променила, ако можеше
Имам доста развинтено въображение и често си мисля какво би станало, ако – и в минало, и в бъдеще време. Оттук също произлизат интересни идеи, макар и разни чудовищенца, които ми пречат да се центрирам, да се отпусна и да приема настоящия момент, какъвто е.
Моментът, когато морето ти беше до колене
Никога не съм имала това усещане сякаш. Винаги всичко ми се е струвало по-драматично, сложно и украсено, отколкото в действителност е било.
Моментът, когато преодоля свой стар страх
Когато родих човешко същество. Когато започнах да шофирам. Останалите страхове си седят още в килера.
Ася Колева е на asyakoleva.com, behance.net/asyakolevawork